"Хванах на бас с една приятелка, но играта свърши"
Десета история
14 Юли 2009
Реклама
Здравейте, пише ви едно момиче на 18 години от Плевен. Искам да ви разкажа моята история. Всичко започна на 22 март 2008 година. Аз и приятелки се бяхме събрали на рожден ден. След това отидохме на дискотека, там имаше групичка момчета. Аз забелязах, че едното момче ме гледа непрекъснато и изпиващо. Затова започнах и аз да го гледам изпиващо. Цялата вечер премина в погледи и нищо повече! На следващия ден от някъде беше разбрал, че имам профил в един сайт за запознанства и ми беше писал. Започнахме да си пишем първо в сайта, а след това и на телефоните...! В продължение на 3-4 месеца само си пишехме, все едно имахме нужда един от друг. Той учеше, беше студент в София и когато си идваше, все се разбирахме да се видим, но нещо ни делеше. Винаги се объркваше нещо или той беше „болен”, „учеше”. Аз подозирах, че ме лъже, а всъщност той си е имал друга приятелка. Тогава имаше период, в който спряхме да се търсим, той замина за Англия на бригада.
След това се върна и един разбрах от една приятелка, че си е в Плевен. Писах му смс с текст: „Как е?” или нещо подобно, а той ми писа, че е добре и че имал да учи за изпити, но не спомена, че е в Плевен. Тогава аз взех телефона на една приятелка и му се обадих. Питах го: „Как е?”, а той не ме позна, понеже не бяхме говорили по телефона до тогава. Питах го: „Къде е?”, а той ми отвърна, че е вкъщи в Плевен. Аз му казах: „Позна ли ме?” и той ми отвърна, че не е, но предполага и тогава му казах, че съм Г. Почувства се гадно, защото разбра, че аз знаех, че ме беше излъгал и че е в Плевен, а не ми се е обадил, за да се видим. Започнах да чета коментари от неговата приятелка, че го обича, че й липсва. Когато го попитах дали са заедно с нея, той ми казваше, че не ходят, а тя била само сексуална връзка и се виждат от време на време.
Известно време не го търсех, но реших, че ще ми пише в същия сайт за запознанства, където беше започнало всичко. Писах му следното: „Ще ме научиш ли и аз да те заобичам за 3 дни?” (тъй като той ходеше с нея малко време, а тя вече го обичаше и се чудех как става това). Той ми отговори: „Да, естествено.” Беше ме хванало яд, че ме лъже, а аз бях много несериозна относно връзките си. Най-продължителната ми връзка е 1 месец и го зарязвах, ей така. И се хванах на бас с една приятелка, която твърдеше, че ако тръгна с него, няма да мога да издържа 2 месеца и ще го оставя тогава. Но аз й отговорих, че точно на втория месец ще се разделя с него. В този момент той беше за мен една игра – една кутия цигари, нищо повече. Тогава аз бях на гости на леля ми. Разбрахме се да се видим на кафе и на 18-ти август 2008 година излязохме, за да пием кафе и си говорихме дълго време. Отидохме на каскадата в Плевен и там беше първата ни целувка. Там нещо трепна в мен, но мислех единствено за баса. Помислих си, че толкова съм се задълбочила в играта, че сигурно си въобразявам.
От този момент той започна да ме засипва с любовни смс-и от рода на: „Ужасно много те харесвам!”, „Много си сладка!”, „Ти си най-красивото и мило момиче!” Бях щастлива, защото бях започнала играта и само чаках да минат 2 месеца, за да го зарежа. Но нещо се обърка, усещах, че започвам да се влюбвам в него. Когато го видех и ме хванеше за ръка, нещо в мен потръпваше. На 17 септември 2008 година бяхме заедно за първи път, тогава той ми каза, че ме обича и аз му отвърнах. Вече го обичах до полуда. Още на следващия ден купих кутия с цигари, дадох я на моята съученичка и й казах, че за мен играта свърши!!!!! От тогава към днешна дата се чувствам като в приказка с моето момче. Караме се, но без това не може. Вече 10 месеца сме щастливи заедно и се надявам да е така и занапред. Обичам го ужасно много!
*Историите са публикувани със съкращения
След това се върна и един разбрах от една приятелка, че си е в Плевен. Писах му смс с текст: „Как е?” или нещо подобно, а той ми писа, че е добре и че имал да учи за изпити, но не спомена, че е в Плевен. Тогава аз взех телефона на една приятелка и му се обадих. Питах го: „Как е?”, а той не ме позна, понеже не бяхме говорили по телефона до тогава. Питах го: „Къде е?”, а той ми отвърна, че е вкъщи в Плевен. Аз му казах: „Позна ли ме?” и той ми отвърна, че не е, но предполага и тогава му казах, че съм Г. Почувства се гадно, защото разбра, че аз знаех, че ме беше излъгал и че е в Плевен, а не ми се е обадил, за да се видим. Започнах да чета коментари от неговата приятелка, че го обича, че й липсва. Когато го попитах дали са заедно с нея, той ми казваше, че не ходят, а тя била само сексуална връзка и се виждат от време на време.
Известно време не го търсех, но реших, че ще ми пише в същия сайт за запознанства, където беше започнало всичко. Писах му следното: „Ще ме научиш ли и аз да те заобичам за 3 дни?” (тъй като той ходеше с нея малко време, а тя вече го обичаше и се чудех как става това). Той ми отговори: „Да, естествено.” Беше ме хванало яд, че ме лъже, а аз бях много несериозна относно връзките си. Най-продължителната ми връзка е 1 месец и го зарязвах, ей така. И се хванах на бас с една приятелка, която твърдеше, че ако тръгна с него, няма да мога да издържа 2 месеца и ще го оставя тогава. Но аз й отговорих, че точно на втория месец ще се разделя с него. В този момент той беше за мен една игра – една кутия цигари, нищо повече. Тогава аз бях на гости на леля ми. Разбрахме се да се видим на кафе и на 18-ти август 2008 година излязохме, за да пием кафе и си говорихме дълго време. Отидохме на каскадата в Плевен и там беше първата ни целувка. Там нещо трепна в мен, но мислех единствено за баса. Помислих си, че толкова съм се задълбочила в играта, че сигурно си въобразявам.
От този момент той започна да ме засипва с любовни смс-и от рода на: „Ужасно много те харесвам!”, „Много си сладка!”, „Ти си най-красивото и мило момиче!” Бях щастлива, защото бях започнала играта и само чаках да минат 2 месеца, за да го зарежа. Но нещо се обърка, усещах, че започвам да се влюбвам в него. Когато го видех и ме хванеше за ръка, нещо в мен потръпваше. На 17 септември 2008 година бяхме заедно за първи път, тогава той ми каза, че ме обича и аз му отвърнах. Вече го обичах до полуда. Още на следващия ден купих кутия с цигари, дадох я на моята съученичка и й казах, че за мен играта свърши!!!!! От тогава към днешна дата се чувствам като в приказка с моето момче. Караме се, но без това не може. Вече 10 месеца сме щастливи заедно и се надявам да е така и занапред. Обичам го ужасно много!
*Историите са публикувани със съкращения
