"Има хора, осъдени на любов!"
Четиринадесета история
14 Юли 2009
Реклама
Здравейте!
Конкурсът е невероятен и съм много развълнувана, веднага сядам да ви пиша. Гледам сериала "Перла" от самото начало и като всяко романтично момиче и аз се виждам много често в ролята на Инджи. Хубаво е обаче, че мога да ви разкажа моята история, която толкова много си прилича с историята на Мехмет и Инджи, както и много се различава, има си своята идентичност, своята уникалност, но мисля, че е много интересна и нестандартна.
Това е моята история за една първа голяма и вечна любов... Така започна всичко... беше лято, юни-юли месец, преди 9 години. Имахме си общо село (нашите майки са родени в едно село). И двамата прекарвахме ваканциите си при бабите. Той беше малко момченце - на 12г., с много красиви сини очи (като очите на Мехмет), бяла кожа, интересна прическа за онова време тип „купа”, беше различен слушаше ”Металика” и се обличаше много уникално. А аз бях на 13 г., нисичка, слабичка, черничко момиченце (като Инджи, може би). Запознахме се и се харесахме още в началото, играехме по цял ден на различни игри. Една гореща, лятна вечер, докато играехме на поредната детска игра, се целунахме, беше много странно. Първата ми целувка! Бях много щастлива, прибрах се у дома и измислих стих посветен на него:
"В един слънчев юлски ден,
привечер дойде при мен,
мигна ми с око за миг
и си тръгна тъй щастлив.
Легнах си вечерта и не можех да заспя,
твойте сини очи ме преследваха в съня!"
Толкова просто, а в същото време толкова сложно погледнато през очите на едно 13-годишно момиченце.
И така... Историята продължи с много детски игри, забавления, целувки, прегръдки, усмивки, изчервявания, нощи, прекарани в парка на селото, бягане от вкъщи, катерене по огради... И всичко това до края на лятото, а от септември любовта продължи със смс-си, обаждания, писма... Но колко трае една любов от разстояние, и то между две малки деца? Нашата продължи само няколко месеца. Аз живеех в едно село в Северна България (малко селце като селото на Инджи), а той живееше в голям град в Югозападна България (също като Мехмет). Разстоянието беше твърде голямо, за да поддържаме нашата връзка. Но след края на учебната година нещата се повтаряха всяка година, пак отивахме ваканция, пак се възпламеняваха чувствата и пак се започваше едно страстно лято. Така нещата продължиха цели 6 години. Лятото бяхме заедно, след това се разделяха по обясними причини - разстоянието. През цялото време обаче се чувахме по телефона и споделяхме какво се случва в живота ни. А през тези 6 години животът ни наистина много се променяше, всеки от нас преживяваше различни любовни романси, но никой не намери подходящата си половинка. Мога да твърдя, че поне при мен беше така, във всяко срещнато момче търсех моето лятно момче, момчето от пейката на село, момчето с първата целувка... И така, без да усетим, пораснахме... Аз завърших гимназия и реших да кандидатствам. Подадох документи и в университета в неговия град. Дойде денят на изпита и няколко дни преди да замина, му звъннах да му кажа, че ще идвам, ако иска, да се видим, всичко беше чисто приятелски. Той дойде на гарата с прекрасен букет от червени рози, посрещна ме и ме целуна по бузата... Не знаех какво се случва... Минаха класиранията, приеха ме в няколко университета, но само в университета в неговия град ме приеха желаната специалност. И това ако не е съдба... И нещата един път завинаги придобиха очарователен характер.От 2006 г., вече 3 години сме гаджета, а от една година живеем заедно, обичам го както първия път, обичам го по силно от всякога, вярвам в очарованието на нашата връзка и знам, че всичко, което ни се случва, е съдба. Търсихме се толкова много време и след толкова години познанство се обичаме и се гушкаме сякаш вчера сме се запознали. Сега и двамата сме студенти, аз съм на 22 г., той е на 21 г., живеем в неговия град.
Разказах ви моята история, така странна, различна, розова и шарена. През всичките тези години ми се случиха толкова много неща, но аз бях убедена, че точно ТОЙ е правилният човек за мен. Не знам до колко се доближава нашата история до историята на Инджи и Мехмет, но в едно съм сигурна - и ние се обичаме толкова силно като тях и във всяка една сцена между тях аз откривам прилика със сцена от нашия живот.
"Има хора по рождение, до живот носят на челото си огнения знак - Осъдени на Любов!"
*Историите са публикувани със съкращения
Конкурсът е невероятен и съм много развълнувана, веднага сядам да ви пиша. Гледам сериала "Перла" от самото начало и като всяко романтично момиче и аз се виждам много често в ролята на Инджи. Хубаво е обаче, че мога да ви разкажа моята история, която толкова много си прилича с историята на Мехмет и Инджи, както и много се различава, има си своята идентичност, своята уникалност, но мисля, че е много интересна и нестандартна.
Това е моята история за една първа голяма и вечна любов... Така започна всичко... беше лято, юни-юли месец, преди 9 години. Имахме си общо село (нашите майки са родени в едно село). И двамата прекарвахме ваканциите си при бабите. Той беше малко момченце - на 12г., с много красиви сини очи (като очите на Мехмет), бяла кожа, интересна прическа за онова време тип „купа”, беше различен слушаше ”Металика” и се обличаше много уникално. А аз бях на 13 г., нисичка, слабичка, черничко момиченце (като Инджи, може би). Запознахме се и се харесахме още в началото, играехме по цял ден на различни игри. Една гореща, лятна вечер, докато играехме на поредната детска игра, се целунахме, беше много странно. Първата ми целувка! Бях много щастлива, прибрах се у дома и измислих стих посветен на него:
"В един слънчев юлски ден,
привечер дойде при мен,
мигна ми с око за миг
и си тръгна тъй щастлив.
Легнах си вечерта и не можех да заспя,
твойте сини очи ме преследваха в съня!"
Толкова просто, а в същото време толкова сложно погледнато през очите на едно 13-годишно момиченце.
И така... Историята продължи с много детски игри, забавления, целувки, прегръдки, усмивки, изчервявания, нощи, прекарани в парка на селото, бягане от вкъщи, катерене по огради... И всичко това до края на лятото, а от септември любовта продължи със смс-си, обаждания, писма... Но колко трае една любов от разстояние, и то между две малки деца? Нашата продължи само няколко месеца. Аз живеех в едно село в Северна България (малко селце като селото на Инджи), а той живееше в голям град в Югозападна България (също като Мехмет). Разстоянието беше твърде голямо, за да поддържаме нашата връзка. Но след края на учебната година нещата се повтаряха всяка година, пак отивахме ваканция, пак се възпламеняваха чувствата и пак се започваше едно страстно лято. Така нещата продължиха цели 6 години. Лятото бяхме заедно, след това се разделяха по обясними причини - разстоянието. През цялото време обаче се чувахме по телефона и споделяхме какво се случва в живота ни. А през тези 6 години животът ни наистина много се променяше, всеки от нас преживяваше различни любовни романси, но никой не намери подходящата си половинка. Мога да твърдя, че поне при мен беше така, във всяко срещнато момче търсех моето лятно момче, момчето от пейката на село, момчето с първата целувка... И така, без да усетим, пораснахме... Аз завърших гимназия и реших да кандидатствам. Подадох документи и в университета в неговия град. Дойде денят на изпита и няколко дни преди да замина, му звъннах да му кажа, че ще идвам, ако иска, да се видим, всичко беше чисто приятелски. Той дойде на гарата с прекрасен букет от червени рози, посрещна ме и ме целуна по бузата... Не знаех какво се случва... Минаха класиранията, приеха ме в няколко университета, но само в университета в неговия град ме приеха желаната специалност. И това ако не е съдба... И нещата един път завинаги придобиха очарователен характер.От 2006 г., вече 3 години сме гаджета, а от една година живеем заедно, обичам го както първия път, обичам го по силно от всякога, вярвам в очарованието на нашата връзка и знам, че всичко, което ни се случва, е съдба. Търсихме се толкова много време и след толкова години познанство се обичаме и се гушкаме сякаш вчера сме се запознали. Сега и двамата сме студенти, аз съм на 22 г., той е на 21 г., живеем в неговия град.
Разказах ви моята история, така странна, различна, розова и шарена. През всичките тези години ми се случиха толкова много неща, но аз бях убедена, че точно ТОЙ е правилният човек за мен. Не знам до колко се доближава нашата история до историята на Инджи и Мехмет, но в едно съм сигурна - и ние се обичаме толкова силно като тях и във всяка една сцена между тях аз откривам прилика със сцена от нашия живот.
"Има хора по рождение, до живот носят на челото си огнения знак - Осъдени на Любов!"
*Историите са публикувани със съкращения
