"Не можех да си представя живота без него!"

Двадесет и първа история

20 Юли 2009

Много харесвам сериала “Перла”, зарежда ме с много нежни и топли чувства, които хората доста често пренебрегват в сивото си ежедневие, та дори и аз!!! Връща ми вярата в магията на любовта, кара ме да мисля позитивно за живота. Много ми допадна вашата игра. Омъжена съм от почти 2 години за един прекрасен мъж – М.И., когото в началото на нашето познанство накарах много да страда. Не отвърнах на чувствата му, държах се зле с него и до ден днешен се чудя как ме е издържал!!! Сега сме щастливо семейство с прекрасна дъщеричка на 9 месеца!

Докато бях бременна с дъщеря си, реших да напиша приказка за нашата любов с баща й – да й я чета вечер преди да заспи, а като порасне, сама да я препрочита! Илюстрирах настроенията в приказката със снимки и картинки на любими анимационни герои, а за пряка реч вмъкнах стихове от знайни и незнайни автори! От малка обичам поезия и преписвах всички стихотворения, които ми харесваха, без значение кой ги е написал и без значение къде са публикувани – това е моето богатство, част от моя вътрешен свят, събран в 3 тефтера. Затова искам предварително да се извиня, че не съм упоменала авторите им, но някои не ги знам......а и е приказка все пак! Чрез вашата игра имам възможността да споделя нашата любов с повече хора, да разкажа на всички за упорития си мъж, който не се отказа от мен, въпреки че на моменти бях жестока с него. Искам да заявя смело пред всички, че всеки има своята приказка – трябва само да повярва в нея и да я изживее!!!

Накратко...... с мъжа ми се запознахме по работа – за да се издържам в студентските си години, работех на един нонстоп, а М. носеше стока! В началото ми беше хубаво – внимание, sms-си, заведения и т.н. Бях убедена, че съм влюбена в друго момче, но както винаги се случва, той не беше открит с мен и май не изпитваше такива чувства, но нали любовта била сляпа! М. беше винаги до мен, ама наистина постоянно – това ме влудяваше...другият беше прекалено загадъчен, а М. - винаги открит и ясен, единият – малък и не наживял се, М. - пораснал и очукан от живота мъж, с тежка съдба. Не знам, не съм се изплашила чак толкова от сериозните чувства на М., просто той ми беше на тепсия, позволяваше ми да правя каквото си искам с него, в което аз прекалявах, и т.н. и т.н....всичко, за което една жена може да си представи и да мечтае ! А аз - тъпа и упорита! Може би нямах тръпка...не трябваше да се боря за него....до момента, в който той не каза “стига”!!! Трябваше да избирам – поставих всичко на кантар! Бяхме преживели много...и хубавото от него...и лошото от мен...и не можех да си представя живота без него...неусетно го бях заобичала...а той не искаше нищо друго в замяна!!!

Сега като се връщам назад съжалявам за грозното си поведение спрямо него – обиждах го, крещях му, разплаках го веднъж заради един подарък, който ми направи, а аз му върнах и без да се усещам, съм го използвала – понякога като си спомняме с приятели някои моменти от преди, чак не искам да говорим....много ме боли...но си казвам, че може би нямаше да се ценим и обичаме толкова, ако не се бяха случили всички онези неща в живота ни!
Обичам М. много...благодаря му за търпението си към мен...и преди, и сега...благодаря му за прекрасната ни дъщеричка....благодаря му за щурия ни живот сега – като семейство! Не мога да дишам без него!...
Благодаря на Господ...на съдбата...на Купидон и най-вече на разума си, че се вразумих и разпознах любовта! Сега се борим с живота рамо до рамо и ви уверявам, че така ни е по-леко и на двамата, вече има на кого да се облегнеш и за добро, и за лошо!
Не че не се караме.....не! Животът е тежък – спорове и недоразумения винаги ще има, но къде ще е чарът на семейното огнище – без искреното “извинявай” и чистото “прости ми”....а след това нежност и спокойствие!
Това е!
Прочете приказката, вярвам, че ще ви хареса....всички обичаме приказки, нали?!
Това е нашата приказка и се радвам да я споделя с вас!

Обичам ви!
Н.И.

*Историите са публикувани със съкращения