"Не си ми приятел, а познат и нямам никакви чувства към теб"

Ето я и историята: Казвам се Р. Д и ще ви разкажа за момичето, което промени живота ми. Преди 5 години бях на 11, бях безгрижно дете, което само се шляе и бездейства. Обичах да се събирам с приятели зад блока ми и да играем футбол, но един ден всички се прибраха към 7 и аз нямаше какво да правя (принципно мразя да се прибирам преди 10) тръгнах си към нас и срещнах брат ми, който е с почти 3 години по-голям от мен. Той ме попита къде отивам и аз му казах, че се прибирам. Обаче той ме взе при неговите приятели (а те се събираха пред съседния блок). Още със самото отиване съзрях едно малко русо момиченце, което гледаше като ангелче. Оттогава почуствах топлина в душата си (момиченцето се казва В.Д )

След това започнах да се събирам много често с тях и след седмица започнах да обиквам още повече В. Вярно, тогава бяхме малки и не знаехме нищо за живота, но всеки път когато не я виждах през деня, после ми беше трудно да заспя. Минаха няколко месеца и ние се събрахме, вярно, тогава по детски, но пак е нещо, след 2-3 месеца се разделихме. Аз много се натъжих и прекарах цяло лято у нас, докато ТЯ идваше и ме викаше всеки ден да излизаме, но аз явно съм бил много "депресиран", че излезнах чак в края на ваканцията.
Отново започнахме да излизаме всеки ден заедно и искрата в мен се разгоря още по-силно, докато един ден тя ми каза, че ме е видяла веднъж с дядо ми и аз съм й се бил усмихнал и след това е прекарала цял ден във фукане на приятелките си как съм й се усмихнал. Искрата в мен се превърна в пламък.

След няколко месеца се събрахме отново, но след 3 месеца отново се разделихме и така изминаха 4 години със събирания и раздели. Преди 1 година след поредното събиране се разделихме, защото тя искаше да се събере с най-добрия ми приятел Я. Както и трябваше да направя, аз отстъпих, но през 4-те месеца, в които те бяха заедно, не можех дори и за миг да ги погледна как са се гушнали, в момента, в които ги видех, просто нещо в мен се надигаше и искаше да изкрещи. Изтърпях ги тези 4 месеца, те се разделиха и няма и след седмица ние с В. отново се събрахме, но както може да се очаква, след 3 месеца пак се разделихме. Това се случи миналото лято. Я. трябваше да замине на море с техните и в деня преди да замине ме помоли да направа всичко възможно да се събере отново с В. Нямах голям избор, поговорих с В и в крайна сметка те отново се събраха. През няколкото месеца, в които те бяха заедно, аз ги отбягвах, защото ако бях близко до тях, нямах никакво настроение, нещо ми тежеше в гърдите и коремът ми се свиваше. След като се разделиха в началото на миналата учебна година, аз реших отново да опитам с нея. Събрахме се за 2 месеца и си обещавахме, че този път ще е различно и че няма да се разделим никога.
Така и не се случи. Разделихме се и аз отново останах самотен. Забравих да спомена, че през тези 4 години съм ходил и с доста други момичета, но всеки път след няма и седмица се разделях с тях.
След дълги разговори с майка ми и доста съвети от много близки, нищо че повечето ми приятели ми казваха да я зарежа, миналата година аз я погледнах в очите и й казах "обичам те". Тя ме погледна и ми отвърна "и аз те обичам", оттогава пламъчето в мен се превърна в пожар. Една седмица преди рождения й ден ние се събрахме отново (това става през тази година). Вече пораснали и малко по мъдри, отново си обещавахме много неща и доста пъти си казвахме обичам те, дори на рождения й ден, на който аз за първи път присъствах, тя ми каза, че това е бил най-хубавият й рожден ден.

Но уви, след месец се разделихме, защото тя ми каза, че ме приема като най-добър приятел, не като гадже. Бях съкрушен, но не се отказах, продължих да се опитвам да поправя нещата между нас и отново да сме заедно. Оттогава тя почти всеки ден ми казваше, че ме обича, но не правеше нищо по въпроса отново да се съберем, държахме се като гаджета щом сме насаме, но ако сме сред хора, сме само приятели. Имаше и моменти, в които бяхме като гаджета и сред други хора, но когато я питаха дали сме заедно, тя казваше "НЕ", от което много ме болеше. До вчера, когато аз реших да взема всичко в свои ръце и й казах "или ще сме просто приятели, защото границата между най-добрия приятел и любовта е тънка, или ще сме заедно", тя ми отговори с потресаващите изречения "Не сме заедно, не си ми приятел, а познат и нямам никакви чувства към теб". След тези изречения имах чувството, че половината ми живот се изпари. Тъй като ние си пишехме в чата, аз заговорих нещо за миналото ни, а тя ми каза, че ще забрави миналото ни, аз не издържах и станах от компютъра. След малко тя започна да ми праща sms-си и аз й отвърнах. След едночасово пращане на sms-си, тя ми прати съобщение "пак ме размекна а уж си казах, че няма да се размеквам, не знам как го правиш и защо", аз й отвърнах с sms "правя го, защото те обичам и ми липсваш, а може би успявам да те размекна, защото колкото и да отричаш, все още ме обичаш", тогава тя ми прати sms "може и да си прав". Докато аз пишех следващия sms, тя ми се обади по телефона и се заговорихме и се разбрахме да се срещнем на следващия ден. Видяхме се рано и целият ден беше много хубав - аз и тя отново заедно, може и да не знам дали ходим и дори дали не се подиграва с мен, но не мога да стоя далече от нея - щом съм далеч от нея всичко ми е безличнo, дори когато седна да ям, въпреки че цял ден не съм хапвал нищо и съм много гладен, щом се замисля, ако тя е с друго момче какво ще стане, целия апетит ми се убива и коремът ми се свива. Дори сме си говорили за бъдещето - как ще сме заедно и как ще си имаме къща в Австралия и две деца, аз ще съм военен (защото това искам) и ще кацам със самолета върху къщата. Не знам какво се събуди в мен от деня, в който я видях, но знам, че то се засилва все повече и повече с всеки изминал ден и не си представам какво ще правя без нея.

*Историите са публикувани със съкращения