"Не знам как да постъпя!"
Четиридесет и втора история
30 Юли 2009
Реклама
Реших да ви разкажа нашата история със едно момиче, с което се запознах. Всичко започна през миналата година, октомври месец на Димитровден. Излязохме на заведение, после се разходихме въпреки студеното време, и така започна всичко от една прегръдка, виждахме се почти всеки ден, след десетина дни получавам съобщение, че не желае да се виждаме и така нататък. Естествено, направих опити да се свържа, но безуспешно.
Отидох до тях, излезе баща й и отидохме в парка да поговорим. И той ми каза, че е загубила майка си, и го преживява трудно. И реших да я оставя, въпреки че все още силно я обичам и я харесвам. Минаха се 5 месеца някъде, тя ме потърси, искала пак да е със мен. Приех, същото се повтори. Вече не издържах и не я търсих, но й пратих писмо с букет от рози. Явно доста е размислила и ме потърси, сега пак сме заедно, бяхме в Созопол за няколко дни, не мина както очаквах: в 23 ч, била се изморила, аз сам по дискотеки, заведения и така. Обичам я, не искам да се разделяме, но в някои моменти не знам как да постъпя, как да й кажа дадени неща, не знам как ще реагира.
*Историите са публикувани със съкращения
Отидох до тях, излезе баща й и отидохме в парка да поговорим. И той ми каза, че е загубила майка си, и го преживява трудно. И реших да я оставя, въпреки че все още силно я обичам и я харесвам. Минаха се 5 месеца някъде, тя ме потърси, искала пак да е със мен. Приех, същото се повтори. Вече не издържах и не я търсих, но й пратих писмо с букет от рози. Явно доста е размислила и ме потърси, сега пак сме заедно, бяхме в Созопол за няколко дни, не мина както очаквах: в 23 ч, била се изморила, аз сам по дискотеки, заведения и така. Обичам я, не искам да се разделяме, но в някои моменти не знам как да постъпя, как да й кажа дадени неща, не знам как ще реагира.
*Историите са публикувани със съкращения
