"Просто ни е било писано!"
Двадесет и трета история
20 Юли 2009
Реклама
Здравейте!!!
Аз съм М., а човекът, за когото разказвам, се казва М. :)
Една позната ме покани на рождения си ден и аз отидох със сестра ми, седнахме на масата, съвсем случайно реших да погледна към вратата и като погледнах, едно момче влезе... Аз останах с отворена уста и цяла вечер го зяпах. Казах на сестра ми, че това момче страшно много ми харесва и сестра ми каза: "да, за 2 дни, после няма да се сетиш за него". После видях, че това момче се прегръща с рожденичката и останах много разочарована. Оказа се обаче, че той й е първи братовчед. Като научих това, се ухилих до уши... Мина вечерта, прибрахме се със сестра ми и само за него говорех. Седнах веднага на компютъра, свалих снимките и си ги гледах. На другия ден като станах, веднага седнах на компютъра да потърся рожденичката, но я нямаше и си чатех с един приятел. Казах му, че съм си харесала едно момче, пратих му снимка и той ми каза, че има неговия скайп. Аз му казах, че няма какво да чака и да ми праща скайпа му :) Но той тогава не беше там и аз цял ден се разхождах из града, за да го видя или поне се надявах. Не го видях :( :) Прибрах се вечерта и видях, че ми е писал. Казах коя съм почнахме да си пращаме снимки. Той го приемаше само като чат, но аз - само като ми се усмихнеше, ми даваше някви надежди. И само като ми кажеше, че му е харесала някоя снимка, че съм имала хубави очи, изръпвах... И си знаех, че от моя страна ще се получи нещо.
След 1 седмица чат решихме да излезем, но не сами, а с братовчетка му. Излезнахме ние, в кафето седнах до него, а аз умирах от срам и си виках «дано ме харесаа поне малко» :) И после по чата ми каза, че имам хубава усмивка и така почнахме с закачките и си определихме друга среща само двамата. Излезнахме, почти само той приказваше, защото аз умирах от срам, а по принцип не съм срамежлива.
На 30.11 имам рожден ден. Поканих го, той ми каза, че има специален подарък за мен и аз се досетих какво може да е. И най хубавият подарък беше като ми предложи :) Когато ме целуна мислих, че не стъпвам на земята... Връзката ни беше скромна, ние още не се познавахме. Ходихме 1 месец... Той ме отряза и аз го приех много зле, плаках като малко дете и от тогава се промених. Не бях същата и приятелите ми го виждаха. А когато той скъса с мен, аз не бях в България. Бях в Италия за зимната ваканция. Не поглеждах никое друго момче. Чаках си моето момче, нещо ми подсказваше, че той пак ще иска да е с мен. И така и стана. На Свети Валетин той ми писа в нета, че иска да опитаме пак. Аз естествено се съгласих. След това той отново ме отряза, понеже майка ми ми каза, че трябва да заминем и той реши, че така е най-добре и за двама ни, за да не ми е гадно после, като се сближим още повече... Тази раздяла пак я приех с плач. И аз не заминах. Останах заради него, но и така не се потърсихме. Имах надежда, не се занимавах с други момчета, само с едно, и то за един ден. Аз си чаках моето момче. А той си ходеше с няколко момичета. Беше ми гадно, но излизахме заедно като компания и не съм мислила нищо лошо за тях... Напротив, радвах се щом им е добре заедно :) Но дойде пак нашия ден :).
Беше лято. Направих едно събиране в нас, по-точно изпращането ми, защото заминавах за Испания. Когато се събрахме, поканих и М., а един ден преди това той ми писа смс-закачки... Събрахме се. На другия ден аз тръгнах, но ме върнаха от митницата и бяхме заедно още една седмица. И пак тръгнах, като се надявах да ме върнат отново. Не ме върнаха. Беше ми много тъжно и най-гадното беше, че той пак ще ме нарани, пак ще ме отреже, но какво можех да направя аз? Нямах смелост да скъсам с него и няколко месеца всеки ден бях на нокти. Като получавах смс, се страхувах, че не знаех какво ще видя в него. Иначе тази трета връзка беше много яка и много различна от първия и втория път.
И така дойде пак този ден. Скъса с мен и от тогава си казах, че просто с него КРАЙ. Болеше ме много, но просто си казах, че с него няма смисъл да се тормозя и да си губя времето. Осъзнавах, че това е момчето което ми е взело сърцето, и няма излизане от там... Дори и да отричах, че повече няма да съм с него, пак нещо ми подказваше, че ще сме заедно. Дойде денят, в който исках да си идвам в България. Той разбра и веднега ми писа смс, че иска да сме заедно, че ми се извинява за всичко. И аз глупачката пак се съгласих... По пътя получих смс от него: "М., много съжалявам, но е по-добре да оставим така нещата". Аз се изсмях, макар че ме заболя. Но бях много щастлива, че си отивам за зимната ваканция. Бях решила, че няма да е той човекът, който ще ми я провали. Виждахме се няколко пъти в дискотеката, в кафенетата, той си имаше приятелка, а аз се свалях с едни-двама приятели и с още един. С единия беше на пук, защото видях, че само ме гледа в дискотеката.
Така ми мина почти цялата ваканция и една вечер аз се прибрах, а той ми писа в нета уж закачки. Аз си казах, че повече с него НЕ. мина 2 дена и той пак ми писа да отида в тях, били се събрали. Аз заради братовчетка му отидох. Танцувахме, после седя до мен да си говорим. След това поиска да поговорим и аз се съгласих. Исках да му кажа всичко, което ми е на сърцето, всичко, което съм изтърпяла заради него. Той започна да ми говори неща, които никога не съм мислила, че ще чуя от него, защото по принцип той е човек, който никога няма да каже: «обичам те» или пък някакви хубави неща на гаджето си... И след дълъг разговор видях, че има голяма промяна в него. Реших да му дам още един шанс и му казах, че това е последният му шанс.
Бяхме 2 седмици заедно. През тези две седмици беше супер, той ме накара да си направим татуировки: един и същ символ за нас двмата. После аз заминах за Испания 4 месеца бях там. Той ме чакаше. Дойдох си уж за малко, но и до днес съм в България :) Останах заради него. Сега живеем заедно и се обичаме много и ни е много добре. Вярно е, караме се от време на време, имаме и лоши моменти, но е нормално да се изнервяме един от друг :) Но от известно време всичко е много добре. Много по-влюбена съм от преди. Всичко давам за него, не искам никой друг. Той е моето момче, обожавам го и това е :) От моя страна ще дам всичко от себе си, за да останем до края на живота ни заедно :) Просто ни е било писано :)
Това е моята история :) С добър край, надявам се да ви харесва :)
*Историите са публикувани със съкращения
Аз съм М., а човекът, за когото разказвам, се казва М. :)
Една позната ме покани на рождения си ден и аз отидох със сестра ми, седнахме на масата, съвсем случайно реших да погледна към вратата и като погледнах, едно момче влезе... Аз останах с отворена уста и цяла вечер го зяпах. Казах на сестра ми, че това момче страшно много ми харесва и сестра ми каза: "да, за 2 дни, после няма да се сетиш за него". После видях, че това момче се прегръща с рожденичката и останах много разочарована. Оказа се обаче, че той й е първи братовчед. Като научих това, се ухилих до уши... Мина вечерта, прибрахме се със сестра ми и само за него говорех. Седнах веднага на компютъра, свалих снимките и си ги гледах. На другия ден като станах, веднага седнах на компютъра да потърся рожденичката, но я нямаше и си чатех с един приятел. Казах му, че съм си харесала едно момче, пратих му снимка и той ми каза, че има неговия скайп. Аз му казах, че няма какво да чака и да ми праща скайпа му :) Но той тогава не беше там и аз цял ден се разхождах из града, за да го видя или поне се надявах. Не го видях :( :) Прибрах се вечерта и видях, че ми е писал. Казах коя съм почнахме да си пращаме снимки. Той го приемаше само като чат, но аз - само като ми се усмихнеше, ми даваше някви надежди. И само като ми кажеше, че му е харесала някоя снимка, че съм имала хубави очи, изръпвах... И си знаех, че от моя страна ще се получи нещо.
След 1 седмица чат решихме да излезем, но не сами, а с братовчетка му. Излезнахме ние, в кафето седнах до него, а аз умирах от срам и си виках «дано ме харесаа поне малко» :) И после по чата ми каза, че имам хубава усмивка и така почнахме с закачките и си определихме друга среща само двамата. Излезнахме, почти само той приказваше, защото аз умирах от срам, а по принцип не съм срамежлива.
На 30.11 имам рожден ден. Поканих го, той ми каза, че има специален подарък за мен и аз се досетих какво може да е. И най хубавият подарък беше като ми предложи :) Когато ме целуна мислих, че не стъпвам на земята... Връзката ни беше скромна, ние още не се познавахме. Ходихме 1 месец... Той ме отряза и аз го приех много зле, плаках като малко дете и от тогава се промених. Не бях същата и приятелите ми го виждаха. А когато той скъса с мен, аз не бях в България. Бях в Италия за зимната ваканция. Не поглеждах никое друго момче. Чаках си моето момче, нещо ми подсказваше, че той пак ще иска да е с мен. И така и стана. На Свети Валетин той ми писа в нета, че иска да опитаме пак. Аз естествено се съгласих. След това той отново ме отряза, понеже майка ми ми каза, че трябва да заминем и той реши, че така е най-добре и за двама ни, за да не ми е гадно после, като се сближим още повече... Тази раздяла пак я приех с плач. И аз не заминах. Останах заради него, но и така не се потърсихме. Имах надежда, не се занимавах с други момчета, само с едно, и то за един ден. Аз си чаках моето момче. А той си ходеше с няколко момичета. Беше ми гадно, но излизахме заедно като компания и не съм мислила нищо лошо за тях... Напротив, радвах се щом им е добре заедно :) Но дойде пак нашия ден :).
Беше лято. Направих едно събиране в нас, по-точно изпращането ми, защото заминавах за Испания. Когато се събрахме, поканих и М., а един ден преди това той ми писа смс-закачки... Събрахме се. На другия ден аз тръгнах, но ме върнаха от митницата и бяхме заедно още една седмица. И пак тръгнах, като се надявах да ме върнат отново. Не ме върнаха. Беше ми много тъжно и най-гадното беше, че той пак ще ме нарани, пак ще ме отреже, но какво можех да направя аз? Нямах смелост да скъсам с него и няколко месеца всеки ден бях на нокти. Като получавах смс, се страхувах, че не знаех какво ще видя в него. Иначе тази трета връзка беше много яка и много различна от първия и втория път.
И така дойде пак този ден. Скъса с мен и от тогава си казах, че просто с него КРАЙ. Болеше ме много, но просто си казах, че с него няма смисъл да се тормозя и да си губя времето. Осъзнавах, че това е момчето което ми е взело сърцето, и няма излизане от там... Дори и да отричах, че повече няма да съм с него, пак нещо ми подказваше, че ще сме заедно. Дойде денят, в който исках да си идвам в България. Той разбра и веднега ми писа смс, че иска да сме заедно, че ми се извинява за всичко. И аз глупачката пак се съгласих... По пътя получих смс от него: "М., много съжалявам, но е по-добре да оставим така нещата". Аз се изсмях, макар че ме заболя. Но бях много щастлива, че си отивам за зимната ваканция. Бях решила, че няма да е той човекът, който ще ми я провали. Виждахме се няколко пъти в дискотеката, в кафенетата, той си имаше приятелка, а аз се свалях с едни-двама приятели и с още един. С единия беше на пук, защото видях, че само ме гледа в дискотеката.
Така ми мина почти цялата ваканция и една вечер аз се прибрах, а той ми писа в нета уж закачки. Аз си казах, че повече с него НЕ. мина 2 дена и той пак ми писа да отида в тях, били се събрали. Аз заради братовчетка му отидох. Танцувахме, после седя до мен да си говорим. След това поиска да поговорим и аз се съгласих. Исках да му кажа всичко, което ми е на сърцето, всичко, което съм изтърпяла заради него. Той започна да ми говори неща, които никога не съм мислила, че ще чуя от него, защото по принцип той е човек, който никога няма да каже: «обичам те» или пък някакви хубави неща на гаджето си... И след дълъг разговор видях, че има голяма промяна в него. Реших да му дам още един шанс и му казах, че това е последният му шанс.
Бяхме 2 седмици заедно. През тези две седмици беше супер, той ме накара да си направим татуировки: един и същ символ за нас двмата. После аз заминах за Испания 4 месеца бях там. Той ме чакаше. Дойдох си уж за малко, но и до днес съм в България :) Останах заради него. Сега живеем заедно и се обичаме много и ни е много добре. Вярно е, караме се от време на време, имаме и лоши моменти, но е нормално да се изнервяме един от друг :) Но от известно време всичко е много добре. Много по-влюбена съм от преди. Всичко давам за него, не искам никой друг. Той е моето момче, обожавам го и това е :) От моя страна ще дам всичко от себе си, за да останем до края на живота ни заедно :) Просто ни е било писано :)
Това е моята история :) С добър край, надявам се да ви харесва :)
*Историите са публикувани със съкращения
