"Всичко започна с един въпрос, на който аз реших да отговоря!"

Двадесет и девета история

22 Юли 2009

Здравейте на целия екип на предаването „Море от любов”. Започвам с благодарност, за това, че ви има и показвате, че любовта наистина съществува. А сега, с ваше позволение, нека ви опиша моята любовна история. Казвам се И. Ч. и съм влюбена в приятеля си до полуда. Запознахме се в интернет (Skype). Всичко започна само с един въпрос, на който аз реших да отговоря, защото беше зададен правилно. С денонощни разговори с този човек, аз разбрах, че това е човекът, за когото съм готова да умра. Защо ли? Защото за първи път някой се интересуваше от мен самата, от характера ми, от хобито ми, от работата ми, просто АЗ. Никой до сега не имал такъв искрен интерес към мен. Както и да е. За 6 месеца разговори и виждания само в Skype, аз купих самолетен билет и заминах за Тунис. Там видях за първи път, лице в лице любовта, за която се боря и до днес – З. Ф. (37 години). Запознахме се на 21 декември 2008 г., а за Тунис заминах на 29 май 2009 г. - ден преди моя рожден ден. Не мога да ви опиша какво чувство изпълваше душата ми, сърцето ми, и как стомахът започна да трепери. Това е онова чувство, с което за теб земята спира въртенето около оста си. И всичко спира да се движи. Тогава разбрах какво означава да си влюбен в пълния смисъл на тази толкова малка и в същото време безкрайна дума. А той трепереше, разбирате ли, просто трепереше. Погледите ни бяха вече слети един в друг. Преди още да попитам за чаша вода, тя вече беше пред мен. Не пусна ръката ми дори и докато шофираше. Отваряйки вратата на колата, той ми поднесе букет цветя, като се извини, че не е голям букет, какъвто заслужавам, защото е беден. А това аз вече го знаех, но не ме интересува този факт, той е незначителен за мен. При което аз благодарих и казах, че и това е достатъчно, за да се почувствам щастлива.

Пътувахме 2 часа от Тунис - столицата до Сус - града, където той работи и живее. През целия път не пусна ръката ми. И точно в 24.00 ч. той ми изпя песен за рождения ми ден. Никой не е правил дори и най елементарен подобен жест. Пак не мога да ви опиша какво почувствах. Исках да крещя от щастие, от обич, от това да почувстваш, че те обичат. Като пристигнахме в дома му, аз занемях. Беше украсил целия апартамент, запали над 20 свещи и беше купил свещи с годините, които навършвам. И това никой не го беше правил за мен. Бях невероятно изненадана и влюбена, а и все още съм. Така аз останах в Сус 6 дни. От мен не се искаше нищо друго освен да бъда щастлива и усмивката ми да не се скрива от лицето ми. На втория ден той поиска ръката ми от моите родители, пак в Skype, като отговорът бе положителен. Родителите ми го приемат такъв, какъвто е, с неговата вяра, с неговите традиции и т.н. НО! Аз вече знаех, че семейството му не ме желае. Все още не знаят името ми. Да, тежко ми е, но той вече е наясно сам със себе си, че е избрал мен. Опитвам се да свикна с мисълта, че не ме познават, но ми е трудно. За него е важно това, че ще бъде с мен, а с времето, близките му щели да ме приемат. Вижте, за това нищо не мога да кажа.Това е единственият ми проблем по отношение на околните.

Сега той ще дойде, естествено, ако му дадат виза. Баща ми му изпрати покана, и не би следвало да му откажат, но нищо не се знае. В посолството са се държали с него доста резервирано и скептично. При което се наложи и аз да се обадя, и да говоря с консула. Той се извини, но имал много работа и даже не погледнал какъв тип е поканата на З., а го изпратил отвън на таблото да чете изискванията. Както и да е, сега са му приели досието и чакаме за отговор. Другото нещо, което ни спира да подпишем е, че баща му е на легло и с всеки изминал ден става по зле и по зле. А той и аз искахме, ако пристигне август месец, да се оженим и да остане при мен, като подадем молба за виза Б. И до неговото идване аз не знам какво ме очаква. Всеки ден се виждаме и си пишем, но това разстояние ме убива, и ме прави все по-слаба и по-слаба, по-отчаяна с всеки изминал ден. Преди да отида при него, той се закле,че ще целуне земята под краката ми. И знаете ли, направи го. Като прекрачих прага на дома му, той целуна земята, по която стъпвах. Нищо в мен не се е променило за тези месеци, нито в него. Той е все така любвеобилен и честен. И двамата се борим да бъдем заедно, и ето сега, макар че и двамата водим среден начин на живот, се надяваме, че ще получи одобрение и ще му дадат виза. Всеки ден живеем с тази надежда. А за семейството му, надявам се някой ден да ме приемат. Дори и да не ви хареса моята история, аз не се притеснявам. Аз просто я споделих. Моля ви, пожелайте ни успех. Благодаря ви за всичко.

*Историите са публикувани със съкращения