"Запознахме се чрез интернет..."
Осма история
14 Юли 2009
Реклама
Здравейте!
Казвам се Д. А., от София съм и съм на 27 години! Докато гледах сериала "Перла", видях рекламата за Вашия конкурс и затова сега разказвам моята история, като не знам доколко тя ще бъде интересна, но все пак има може би нещо сходно с тази в "Перла".
В началото на тази година се запознах с един очарователен младеж - името му е М. и е по-голям от мен... Колкото и ненормално да изглежда, запознахме се чрез интернет... Срещнахме се за първи път след около 1-2 седмици контакти и комуникация (а може би и повече като период от време) в София, по време на една негова командировка тук (работи като селс мениджър и поддръжка на компютърната система за компанията Дедеман). На срещата отидох с моя приятелка, защото имах своите резерви, предвид това, че е чужденец и то от Турция.
След около 1-2 дни между нас се породи някакво чувство. Престоят му в София през този период беше около 2 седмици, като през това време аз изживях една истинска приказка от 1001 нощи или както искате го наречете. През този период "живеех" в хотела при него. По стечение на обстоятелствата, той дойде у нас и се запозна със семейството ми. След краткия му 2-седмичен престой, дойде време да се връща в Анталия (там работи и живее). Сърцето ми биеше като лудо и в деня, в който му беше полета за Турция, съм плакала като малко дете сутринта като тръгнах за работа, защото великолепната приказка, която изживях през този период, приключи. А колкото и странно да звучи, аз си мислех, че за него съм само едно временно забавление и нищо повече. "Наложих" си да не мисля за него и да се опитам да забравя прекрасните изживявания с този човек през този период от време, но не щеш ли се оказва, че от негова страна също са се породили някакви чувства.
Започна да ми праща смс-и и да ми "звъни" през скайп всеки ден и понякога дори по 2-3 пъти на ден и да ми "дава/иска отчет" за това какво той прави и какви са му плановете, както и за моите собствени. Тогава разбрах че не е просто едно увлечение, а всъщност е може би наистина някаква обич и от двете страни и двамата се чувствахме добре заедно. След период от време (може би около 2 месеца) той дойде отново в София (по "спешност" го бяха повикали да оправи системата на хотела), като престоят му този път беше по-кратък, но все пак успяхме отново да се видим за кратко.
През тези месеци на комуникация и чувства от двете страни, той ми загатна, че не се знае какво ще ни се случи утре и животът ни занапред е, както се казва, божа работа и затова ми намекна, че може и да си смени религията и да дойде да живее в София. А защо не и аз да отида да живея там, и по неофициален начин (уж под формата на някаква шега, но всъщност беше сериозно, ми направи предложение за брак, на което аз не обърнах внимание). Не вярвах на ушите и очите си какво чувах и какво виждах вече и през тези месеци съм живяла с "една обеца на ухото ми", но може би в последствие стигнах до заключението, че това е човекът, с когото бих искала да бъда в своя живот. Сега тръпна в очакване на следващата му "визита" в София или просто на по-благоприятен период, в който той поне за малко - 2-3 седмици, няма да пътува и ще си вземе 1 седмица отпуск, за да бъдем заедно...
Бих могла да продължа историята си, но предпочитам да спра дотук, защото наистина е божа работа какво ще ми поднесе животът в бъдеще. Но не бих спряла да се боря за любовта по никакъв начин, защото вярвам в истинската любов и щастието на хората.
Това, което мога да кажа е, че това е втората ми връзка с чужденец, но видях, че това е човек, който откликва на моите чувства, търсения и стремежи. Надявам се в най-скоро време отново да се видим в реалния живот и отново да усетя онази тръпка и емоция, която те разтърсва из основи...
*Историите са публикувани със съкращения
Казвам се Д. А., от София съм и съм на 27 години! Докато гледах сериала "Перла", видях рекламата за Вашия конкурс и затова сега разказвам моята история, като не знам доколко тя ще бъде интересна, но все пак има може би нещо сходно с тази в "Перла".
В началото на тази година се запознах с един очарователен младеж - името му е М. и е по-голям от мен... Колкото и ненормално да изглежда, запознахме се чрез интернет... Срещнахме се за първи път след около 1-2 седмици контакти и комуникация (а може би и повече като период от време) в София, по време на една негова командировка тук (работи като селс мениджър и поддръжка на компютърната система за компанията Дедеман). На срещата отидох с моя приятелка, защото имах своите резерви, предвид това, че е чужденец и то от Турция.
След около 1-2 дни между нас се породи някакво чувство. Престоят му в София през този период беше около 2 седмици, като през това време аз изживях една истинска приказка от 1001 нощи или както искате го наречете. През този период "живеех" в хотела при него. По стечение на обстоятелствата, той дойде у нас и се запозна със семейството ми. След краткия му 2-седмичен престой, дойде време да се връща в Анталия (там работи и живее). Сърцето ми биеше като лудо и в деня, в който му беше полета за Турция, съм плакала като малко дете сутринта като тръгнах за работа, защото великолепната приказка, която изживях през този период, приключи. А колкото и странно да звучи, аз си мислех, че за него съм само едно временно забавление и нищо повече. "Наложих" си да не мисля за него и да се опитам да забравя прекрасните изживявания с този човек през този период от време, но не щеш ли се оказва, че от негова страна също са се породили някакви чувства.
Започна да ми праща смс-и и да ми "звъни" през скайп всеки ден и понякога дори по 2-3 пъти на ден и да ми "дава/иска отчет" за това какво той прави и какви са му плановете, както и за моите собствени. Тогава разбрах че не е просто едно увлечение, а всъщност е може би наистина някаква обич и от двете страни и двамата се чувствахме добре заедно. След период от време (може би около 2 месеца) той дойде отново в София (по "спешност" го бяха повикали да оправи системата на хотела), като престоят му този път беше по-кратък, но все пак успяхме отново да се видим за кратко.
През тези месеци на комуникация и чувства от двете страни, той ми загатна, че не се знае какво ще ни се случи утре и животът ни занапред е, както се казва, божа работа и затова ми намекна, че може и да си смени религията и да дойде да живее в София. А защо не и аз да отида да живея там, и по неофициален начин (уж под формата на някаква шега, но всъщност беше сериозно, ми направи предложение за брак, на което аз не обърнах внимание). Не вярвах на ушите и очите си какво чувах и какво виждах вече и през тези месеци съм живяла с "една обеца на ухото ми", но може би в последствие стигнах до заключението, че това е човекът, с когото бих искала да бъда в своя живот. Сега тръпна в очакване на следващата му "визита" в София или просто на по-благоприятен период, в който той поне за малко - 2-3 седмици, няма да пътува и ще си вземе 1 седмица отпуск, за да бъдем заедно...
Бих могла да продължа историята си, но предпочитам да спра дотук, защото наистина е божа работа какво ще ми поднесе животът в бъдеще. Но не бих спряла да се боря за любовта по никакъв начин, защото вярвам в истинската любов и щастието на хората.
Това, което мога да кажа е, че това е втората ми връзка с чужденец, но видях, че това е човек, който откликва на моите чувства, търсения и стремежи. Надявам се в най-скоро време отново да се видим в реалния живот и отново да усетя онази тръпка и емоция, която те разтърсва из основи...
*Историите са публикувани със съкращения
