Утрото беше страхотно. В пика на сезона Варна се препълва от туристи  и плажът от рано се задръства от плажуващи. Намерих и аз едно местенце в края и опънах кърпата си. Бяхме дошли с една приятелка за седмица, но днес тя реши да отиде до Златни пясъци и аз бях сама. Не исках да бъда притеснявана от никого, затова изключих телефона си и бързо легнах на топлия пясък. Какво страхотно усещане е да лежиш под галещите слънчеви лъчи, да се наслаждаваш на морския бриз и крясъка на чайките, без да бързаш за нищо и никъде. Часовете минаваха неусетно, когато стана вече обед, реших да отида в хотела, за да си почина. Плуването и слънцето ме бяха доста изморили, а и жегата ставаше непоносима. В момента, в който отворих очи, за да стана, видях над себе си мъжки силует. Беше млад, висок и доста симпатичен младеж, с атлетично телосложение и приятен загар. Очите му бяха като морски бриз, а под усмивката му грееха страхотно подредени бели зъби.

- Здравей, май скучаеш сама? – ме попита той.
- Ни най-малко. – отговорих аз. Напротив, чувствам се страхотно далеч от градската жлъч и бъркотия.
- От къде си и как се казваш, ако разбира се не ти досаждам.
- Приятно ми е, казвам се С. и съм от София.
- А аз съм Б. и съм от тук.
Поговорихме още десетина минутки, за най-общи неща, от които разбрах, че той работел като фитнес инструктор, когато казах, че искам да си тръгвам. Тогава той ме попита дали бих искала да се видим тази вечер пак тук на плажа, за да се разходим заедно и след като се разбрахме за часа, се разделихме. Аз се прибрах в хотела, изкъпах се, хапнах малко плодове и се унесох в следобедна дрямка. Когато се събудих, беше вече шест часа, до девет имаше още време, затова реших да изляза и да се разходя по магазините на града. Към девет без десет се запътих към плажната ивица, където беше уговорената ни среща. Докато вървях, нещо в мен трепна. Съвсем неочаквано почувствах някакво странно влечение към този мъж, когото познавах само от няколко часа, и то съвсем бегло. Стигнах до плажа, събух чехлите си и зарових пръсти в пясъка.

Беше прекрасна августовска вечер. Слънцето - огнено червено, бавно залязваше, къпейки се в морето. Пейзажът беше невероятен, топъл, романтичен и безгрижен. Доближих се до водата и тръгнах по морската ивица, къпейки краката си в морската пяна. Не след дълго в далечината съзрях Б., седнал на пясъка. Когато го наближих, той стана и тръгна към мен. Скоро погледите ни се взряха един в друг. Нещо много странно, като огнена жилка премина през цялото ми тяло. Сякаш Б. ме събличаше с очи. Погледът му излъчваше жажда за секс. Бяха ми необходими само няколко секунди, вглеждайки се в очите му, за да разбера намеренията му. Нещо много силно, неконтролируемо и диво ме превличаше в този непознат. Двамата забързахме крачките си и когато застанахме почти залепени един срещу друг без да си кажем дума, ние вече знаехме какво искаме един от друг. Бях напълно подвластна на странното си желание и не можех да контролирам действията си. Той ме сграбчи със силните си ръце и впи устни в моите. Свлече ме бързо на пясъка и обезумял от страст повдигна блузката ми. Беше като жадно животно, намерило извор с вода. Езикът и устните му започнаха да се спускат надолу по цялото ми тяло. Цялото ми тяло трепереше от удоволствие, конвулсии заливаха всяка моя фибра. Загубих контрол за време и пространство. Единственото, което съществуваше в момента беше само той, един непознат, който ме подлудяваше от страст. Телата ни, покрити от пясъка и потта се въргаляха и мятаха на плажа. Колко време сме били отдадени в страстта си не мога да кажа, но скоро достигнахме до върховния момент и двамата едновременно. Той бавно се отпусна върху тялото ми. Никой от двамата не казваше нищо, а и в този момент нямаше смисъл от думи. Чайките продължаваха да кръжат над главите ни, вълните игриво се плискаха в брега, а слънцето се къпеше в морето, като се виждаха само последните му лъчи.
На следващата сутрин аз и приятелката ми трябваше да заминем за София. Б. ни изпрати на гарата, като силно ме прегърна и целуна.
Скоро ежедневието ме погълна и остана само споменът за една прекрасна почивка и една страхотна морска вечер. С Б. се чувахме почти всеки ден. Винаги ми беше приятно да разговарям с него. Странно, но винаги с нетърпение очаквах той да ми се обади и трепвах при телефонния звън. Явно имах чувства към този човек и прекараната с него вечер не беше само една авантюра. За връзка с него обаче не смеех и да мисля, защото много фактори пречеха това да стане реалност. Ние бяхме много различни като характери, имахме различни интереси и виждания за живота, а и ни делеше огромно разстояние.
Бяха минали няколко седмици от завръщането ми в София, когато една сутрин, след като станах и правех сутрешния си тоалет преди да тръгна за работа, ми прилоша. Седнах за секунди. На следващия ден световъртежа се повтори, като се появи и невероятно гадене. През деня се чувствах много изморена и ми се спеше. Това мое състояние започна да се повтаря всеки ден и след няколко сутрини аз с ужас отидох до аптеката, за да купя тест за бременност. Останах като вкаменена, когато резултатът се оказа положителен. Бях бременна!
Не знаех какво да правя, всичко в главата ми се обърна, бях объркана и много изплашена. Никога до този момент не съм и помисляла да ставам майка. Бях вече на 30, но или защото не бях срещнала човека или просто защото работата и кариерата ми ме беше обсебила, но аз никога преди този ден не съм и помисляла за дете. Тестът ми дойде като леден душ. Какво щях да правя сега? Исках ли това дете, трябваше ли да кажа на Б., каква щеше да е реакцията му и т.н., все многобройни въпроси се стелеха в ума ми и замъгляваха все повече разума ми. Два дни събирах смелост да се обадя и да кажа на Б. Каквото и да решах аз, каквато и да беше реакцията на Б., той трябваше да знае.
Взех телефона си и набрах номерът му.
- Здравей, как си? - попитах аз.
- О, здравей, радвам се да те чуя С., как така да се сетиш и ти един път да ми се обадиш, все аз те търся? Всичко наред ли е, да не се е случило нещо?
- Ами виж, аз трябва да ти кажа нещо, което и за мен беше много шокиращо и в момента не знам какво да правя, но мисля, че трябва да знаеш, независимо от това, какво ще решиш.
- Казвай, какво има?
- Виж, аз съм ........, ами, аз съм......... - започнах да пелтеча.
- Е какво има, добре ли си?
- Да, май че съм добре, но не съвсем. Ами аз, такова, аз съм бременна.
Последваха секунди мълчание, след което Б., за да излезе от ситуацията каза:
- Честито, това е чудесна новина.
- Да, но искам да кажа, че съм бременна от теб.
Отново гробно мълчание в слушалката, от която се чуваше само учестеното му дишане.
- Ами виж, ти сигурна ли си в това, което ми казваш, а и да не те обидя, но сигурна ли си, че аз съм бащата? Та ние бяхме заедно само една вечер!
- Да, сигурна съм в това, което ти казвам, като искам да знаеш, че аз нямам намерение по никакъв начин да те обвързвам с нищо.
Б. звучеше объркано, обеща, че ще ми се обади скоро, но имал нужда от време да помисли. Тази новина му дошла като “гръм от ясно небе”. Пожелахме си лека вечер и затворих телефона.
Цяла нощ не можах да заспя от размисли за това, какво да правя. Да родя ли това дете, а как ще го гледам, а ако Б. откаже да поеме каквато и да е отговорност за него. Тези и подобни въпроси не ме оставяха на мира. Почувствах се много сама и объркана. Разплаках се и плаках с часове, почти през цялата нощ.
Минаха два дни, които на мен ми се сториха векове. Не смеех да се обадя отново на Б., беше ме страх от отговора. А и аз все още не знаех какво решение да взема за себе си.
На третия ден вечерта, Б. се обади.
- Здравей, как си, виж аз мислих много, но знам, че и за двамата не е сега моментът. Ние не се познаваме почти, аз имам други планове за себе си, а и ти може би. Не се чувствам готов да стана родител.
- Да, разбирам те, аз ...., аз ти казах това, просто защото мислех, че е редно да знаеш.
- Моля те махни детето, недей да проваляш живота си, ние двамата нямаме никакво бъдеще заедно, аз искам да уча, ти има да правиш кариера, не е сега моментът. Разбираш ли, ако искаш, нека останем приятели, аз ще се радвам да се виждаме, но сега не е моментът за деца.
- Добре, не се притеснявай, аз ще се оправя. - Обляна в сълзи, затворих телефона. Знаех, че отговорът му ще бъде такъв, но не знам защо, когато го чух сякаш кама проряза сърцето ми.
Дните минаваха, а аз ходех като болна. Не можех да работя, постоянно мислех за детето, за това кое е правилното решение, бях много разсеяна и постоянно ми се спеше. Това явно започна да личи и много скоро шефът ме извика, за да ми каже, че от следващия месец поради кризата в България трябвало да съкрати доста хора от персонала и аз съм една от тях.
Тази новина допълнително вся ужас в живота ми. Сега оставах и без работа. Беше невъзможно да задържа детето, макар да изпитвах огромна вина, да направя аборт. Как щях да гледам това малко същество без никакви доходи и напълно сама. Тръпки преминаха по цялото ми тяло.
Взех си болнични и се затворих в къщи. Лежах по цял ден, без да бъда в състояние да правя каквото и да е, чувствах се много слаба и самотна, плачех по цели дни и нощи. Времето минаваше, аз бях взела своето решение, но нещо ме спираше да отида до болницата, за да направя аборт. Б. звънеше по няколко пъти на ден, дали за да се увери, че съм махнала детето или може би беше размислил, едва ли! За мен този човек беше минала страница в живота ми и не исках да го чувам и виждам повече, но сърцето ми страдаше за него. Бях  предадена, но нямах власт над чувствата си.

Минаха два месеца, влизах в третия месец от бременността си, останах без работа, нямах никакви доходи, а готовите пари лесно се харчеха. Не виждах и никаква възможност да започна работа в това си състояние, скоро щеше да ми личи, а никой не би наел на работа бременна. Бях свикнала вече с положението си, приемах малкото човече като част от себе си, макар все още да не усещах нищо. Времето минаваше, трябваше да махна детето веднага, защото след няколко седмици щеше вече да е късно, а и аз започнах да се привързвам към него. Не можех да забравя и Б.
Всяка сутрин ставах с мисълта да тръгна към болницата и решавах да го направя на следващия ден, така се изнизаха месеците. Не знам защо отлагах, сякаш се надявах на някакво чудо, сякаш подсъзнателно желаех това дете. Когато останах почти без пари реших, че моментът е дошъл, нямаше време за отлагане. Станах, облякох се и тръгнах. Нещо сякаш ме дърпаше назад. Чувствах се много тъжна. Камък тежеше в душата ми и беше заседнал в гърлото ми. Давейки се от сълзи, тръгнах да пресичам булеварда без дори да се огледам и тогава усетих силен удар върху себе си, причерня ми пред очите и след това не помня нищо.
Когато се събудих, лежах в една бяла стая, сноп светлина грееше над мен, а отстрани чувах тракането на някакъв апарат. Леко обърнах глава и видях, че ръката ми е закачена за една система. Всичко ми изглеждаше като в сън. Чувах неясни гласове и виждах неясни образи.
Човек с бяла престилка висеше над мен и крещеше нещо на сновящите около него хора . В тази суматоха чух познат глас. Струваше ли ми се, или беше Б.? Обърнах глава и видях познат силует. Б. стоеше до мен от едната ми страна и държеше ръката ми. Очите му бяха насълзени и той се молеше на доктора. Единственото, което успях да чуя бяха думите му:
- Моля ви докторе, спасете нея и бебето. Те са всичко, заради което си струва да живея.
След това отново съм загубила съзнание.
Събудих се и първото нещо, което видях беше Б. Той седеше до леглото ми. Когато ме видя, се разплака.
- Моля те, прости ми!
Не знаех какво става, не знаех къде съм и от колко време съм там. Как Б. се е озовал до мен и какво търсеше тук! Тогава се сетих за бебето! Аз бях жива, това беше ясно, но как е бебето и защо мислех за него в този момент?
Б. ми разказа, че се е опитвал да се свърже с мен по телефона близо два месеца. Много мислил за детето и за мен, разумът му казвал да продължи живота си, но сърцето му нашепвало друго. Той осъзнал, че ме обича, че може би детето е сигнал да промени начина си на живот. Когато не успял да се свърже с мен, бил решен да дойде в София и да ме открие. Два дни обикалял клоновете на банката, в която работех, докато намери бившия ми офис. Оттам, моя добра колежка му дала адреса ми. Веднага тръгнал към дома ми, когато на булеварда видял катастрофа. Един автомобил бил блъснал жена. Когато ме видял да лежа на земята, изтръпнал от ужас. Шофьорът на автомобила стоял до мен напълно неадекватен. Имало и други хора. Вдигнал ме на ръце, качил ме в колата и ме докарали в болницата. Спешният екип ме приел и се наложило да се направят няколко интервенции. Два дни съм била в безсъзнание. Нямало нищо страшно за живота ми, само леко сътресение и охлузване.
Сега си спомних за сблъсъка, който усетих, за бялата стая и човека с престилката, спомних си и думите на Б.: “Моля ви докторе, спасете нея и бебето. Те са всичко, заради което си струва да живея.”
Значи не е било сън, всичко това се беше случило.
- А бебето? – изкрещях аз, плачейки.
- То също е добре, оживя по чудо, явно много е имало желание за живот, милото. - каза Б., усмихвайки се нежно. - Знаеш ли, аз много мислех и реших, че най-ценното за един човек е неговото семейство. Всичко останало е преходно и нетрайно. Няма по-голям смисъл в живота от това да отгледаш децата си и да споделяш дните си с любимия, а аз мисля, че този човек вече го открих и това си ти.
Б. стана, прегърна ме силно и ме целуна нежно.
Днес - две години по-късно, ние имаме прекрасен син Б. и щастлив семеен живот. Понякога нещата в живота се случват мигновено и неочаквано, без човек да ги е искал. Важното е да ги приемем и да открием техния смисъл, защото на този свят няма нищо случайно.

*Историите са публикувани със съкращения