Съдбата и силната ни любов изиграха ролите си

Ето, че най-после и аз се реших да седна и да ви напиша историята ми с човека, който е всичко за мене. Нашата история е толкова дълга и толкова уникална, че дори не знам от къде да започна.

Всичко започна есенен октомврийски ден, аз живея в Мадрид, тогава все още бях ученичка, само на 16г. Нямаше какво да права и се включих в някакъв разговор между хората, няколко приятели(някои от тях мои познати) просто се шегуваха, казваха си ще се омъжим, аз ще сам ти вярна. Момчето (с ник A.) казваше: аз пък не, на мене такива работи не ми трябват. И аз от скука реших да се включа. Започнах да му пиша, че ако иска и ако жена му позволява, мога да съм му любовница и т.н. Изведнъж останалите, както си пишеха, спряха. И не щеш ли останахме само аз и A. Запознахме се, той живее в съседно до моето село. Казах му, че живея с родителите си в Мадрид, и така започнахме да си пишем.

Аз почнах да му споделям проблемите си, тъй като тогава бях в много лоша възраст, на хиляди километри от хората, които обичах, бях влюбена в най-добрия приятел на брат ми, общо взето просто младо момиче с много проблеми (или поне аз така мислех тогава). Той беше най-добрият читател, постоянно ме оставяше да си излея мъките, успокояваше ме. Неусетно часовете минаваха. Изведнъж дори осъмвахме пред компютрите, вече не си спомням, но със сигурност съм имала дни в които дори съм отсъствала от училище. С A. дните ми бяха по лесни, е дори като се скарвах с родителите ми (ставаше много често) знаех, че само трябва да седна на компютъра и той ще е там, да ме успокои. Почти винаги само аз говорех, малко знаех за него, но достатъчно, разбрах веднага, че е свястно момче, скромно и т.н. Тогава беше закон за мене дойде ли петък след обяд и събота, бях по дискотеките (тукашните дискотеки за 16-годишни са от 18.00 до 23.00 ч.). Като затваряха дискотеките, тичах да се прибера, за да се включа с A.,при което сме оставали до 5-6ч сутринта пред компютъра. Бях много щастлива, че имам толкова близък приятел и много съжалявах, че е толкова далече от мене и не можем да се запознаем лично. Знаех, че той има някаква приятелка, но нищо сериозно, бил с нея просто ей така, казваше ми, че не може да разбере как мога да съм толкова влюбена в някой, че той никога не се е влюбвал. Дойде декември месец с което и ваканцията. Аз при всяка ваканция заминавах в Холандия. Разделихме се с A., казвах му, че съм щастлива, че отново ще ходя в Холандия. Но нещо ми беше мъчно, някой ми липсваше. Беше компютъра или по точно ТОЙ. Изведнъж се усещах как спирам да мисля всекидневно за приятеля на брат ми и мисля за A. Какво ли прави, къде ли е, дали е включен в нета, дали и той си мисли за мене.

Проверих пощата и тя бе пълна с писма и картички от него. Пишеше, че му липсвам, че се надява по-скоро да се върна. Най-после успях да инсталирам програмата и да вляза в канала, който използвахме, и какво да видя: ТОЙ беше там. Попита ме как съм започна да ми говори, че по цял ден не излизал, че адски много съм му липсвала, надявал се да мога да се включа и изведнъж ми пише: знаеш ли че аз май се в,,,,,,,,,, в тебе. Очите ми не можаха да повярват на това. Почнах да треперя цялата, не му отговорих със същото, защото не знаех аз какво точно чувствам към него. Започнах да му говоря, че не може, че това е голяма грешка, по-добре не, че аз съм лош човек, че съм прекалено далече, едва ли ще се прибера скоро в БГ и такива. При което той ми каза: не знам какво ми става,но определено не съм същият като преди.

Ваканцията свърши и аз трябваше отново да се върна в Испания. Само при влизането вкъщи, веднага включих компютъра, A. отново беше там. Този ден го помня като един от най-специалните дни в живота ми (8 януари). Той ясно ми заяви, че е влюбен в мене, както никога не е бил, че не знае какво ще стане, тъй като не сме в една страна, но че всичко, което е по силите му, ще стане, че ще се бори за мене, защото съм първата му любов и искал да е с мене. Тогава мислех, че вече приятелят на брат ми остава в миналото за мене, изведнъж спрях да мисля за него. До сега не ви споменах, но той беше тогава на 18. Разликата ни е 2 години. Така всеки ден дните ни минаваха в разговори, чакахме само да дойде юни месец, да свърша училище и да заминавам за БГ. Той продължаваше да е с тази негова приятелка, но аз знаех, че тя просто е сексуална играчка за него, а аз съм момичето на живота му! В един февруарски ден чаках отново да приключи работния му ден и да се включи, при което в момента, в който го направи, ми каза: Здравей любов, аз скъсах с И. (приятелката му). Аз само гледах екрана и не можах да разбера, питах го защо го е направил, че от моя страна няма проблеми и т.н. А той ми отговори, че само АЗ съм била в сърцето и главата му и че не искал да бъде с друга, ако не съм била аз. Времето минаваше, наближаваше се лятото. Една майска вечер бяхме аз и моята приятелка отново навън и се запознах с един мъж (на 25г.), доста по-голям от мене, но някак си ми взе ума. Оставаше ми само месец да се прибера в БГ, а изведнъж нито имах желание да ходя, нито да си пиша с A., нито нищо. Започнах да се чувствам гузно, той усещаше, че нещо в мене се беше променило, но на мене не ми пукаше, мислех само отново да дойде събота вечер, за да се видя с този мъж. Мислех, че той много ме харесва (впоследствие разбрах, че той е искал друго от мене, но все пак бях само малко глупаво момиче). Чувствах се много зле, че ще нараня A. след толкова голямо чакане, но все пак имах надеждата, че като се прибера, като се запознаем, ще съм заинтригувана и ще искам да съм с него.

Дойде време да се прибера в БГ, в момента, в който пристигнах в родното си село, веднага му се обадих, че може да дойде да се видим. Почти цялото ми семейство знаеше. Докато той дойде вкъщи, всички в нас трепереха и ми се хвалеха колко хубаво момче е, че много ще ми хареса и т.н. Дойде големият момент, той пристигна, паркира колата си пред дома ми и излезе с една червена роза (а аз мразя червените рози). Тук може би е моментът да кажа, че това беше много щастлив миг но... не бе така. Нищо не усетих, нищо не трепна в мен, дори не ми бе приятно, че се виждам с човек, когото толкова много чаках да прегърна. Все пак реших да си дам шанс. Той е срамежливо момче, почти не говореше (а аз като радио не спирам да говоря), без самочувствие. Общо взето, не ми хареса. Казах му, че е по-добре да си бъден само приятели, при което той се разплака и ми каза: моля те недей, дай ми още малко време. Аз бях категорична, знаех че няма да се получат нещата. Той продължи да плаче и ми каза: ако някои ден си промениш решението, аз ще те чакам винаги. А аз в този момент само си мислех да си тръгне по-бързо. Разделихме се, един мой приятел беше вкъщи и той живее в неговия град, и си тръгнаха заедно. При качването в колата чух само как тръгна с бясна скорост. След половин час другото момче ми се обади и ме попита: какво стана? Защо той беше толкова бесен, мислех че ще се убием, никога не ме е било толкова страх да се возя в кола. Аз бях толкова студена и безразлична, че ми беше все едно. Приятелките ми започнаха да ми се сърдят, да ми викат, че аз съм без сърце, че ще съжалявам, че аз не го познавам, че той не е такъв, просто се е притеснявал пред мен, затова е бил с толкова задръжки. Да съм си помислила, но аз бях сигурна, че дори и не искам да го виждам. Два дни не знаех нищо за него. Негови приятели случайно минаваха през нас и аз ги попитах за него, те ми заявиха, че е бъбречна криза и е много зле. На мен въобще не ми пукаше, беше ми все едно. По цял ден всички ми говореха само за него, да си помисля, че не съм права, че той е добро момче. Тогава не знам защо го направих, но му написах съобщение: аз размислих, пак искам да съм с тебе, но не ми звъни, утре ела да се видим. Той ми отговори, че е много щастлив и че ще дойде на другия ден. След като на сутринта станах, си помислих за глупостта, дето съм извършила и изчезнах, обикалях, цял ден ме нямаше. Той ми прати sms, че ме чака. Отидох (той беше много зле, не можеше да ходи, но беше дошъл в селото ми) и просто не знаех какво да му кажа, извиних му се за постъпката ми, но просто решението ми оставаше: не искам да съм с него. Лятото минаваше за мене, беше супер, A. не спираше да ме преследва, където бях аз, там беше съвсем случайно и той с приятелите си. Аз само отново мислех как да съм повече време с приятеля на брат ми. Много се дразнех от A., не ме оставяше да дишам, постоянно ме търсеше, постоянно ми звънеше, уж какво правя, къде съм, sms. Изобщо постоянен контрол. А за голям мой срам аз постоянно се възползвах от него, ако за нещо ми потрябваше, веднага се отзоваваше.

Една вечер имах много неприятна случка и се наложи от ново да опра до него, наложи се той да остане да спи при мене, за да не се страхувам, да съм спокойна, че нищо няма да ми се случи. Той имаше един приятел, който също живееше в Испания, прибра се по средата на лятото, за ваканцията. В момента, в който се запознахме, аз страшно много го харесах. Започнахме да излизаме заедно, само за да видя приятеля му, а впоследствие това момче започна да излиза с братовчедка ми зад гърба ми. A. усещаше какъв е интересът ми, защо излизам с тях. Така неусетно лятото мина, аз си бях прекарала чудесно, но се радвах, че отново ще се видя с мъжа в Мадрид. Прибрах се, избягвах да се да се включвам в нета, за да не се засечем с А.

Мина се известно време и разбрах, че A. и негов приятел тръгват за Мадрид. В този момент аз осъзнах колко много го обичам и че искам да съм с него. Като разбрах, че ще идва заради мене в неизвестното, много се зарадвах и бях решила, че само да пристигне, ще му кажа колко много го обичам и че ще направя всичко възможно, за да сме заедно. Бях предупредила родителите ми, че мои приятели ще пристигнат и че сигурно ще се наложи да останат няколко дни в нас. Имам супер родители, казаха ми, че няма проблем. Чаках с нетърпение да пристигнат, тръпнех цялата от щастие, че само след броени дни ще сме заедно. Тогава се пътуваше с автобус. Тук съдбата се прояви, реши да се намеси. Автобусът дойде, но А. НЕ, бяха го свалили на хърватската граница, а приятелят му без проблем пристигна. Неговият приятел ми се обади и ми каза лошата новина, тогава една моя позната ми каза, че много се притеснява за него, попита дали знам какво се е случило, как щял да се прибере, къде е. Тогава тя ми призна, че са ходели от 2 седмици, но не искали все още да ми го кажат, тя много го била харесвала. Аз като прочетох това помислих, че животът ми свършва, не можех да повярвам, че момчето, което ми се кълнеше, че винаги ще ме чака, си има друга. Естествено мислех се за принцесата, но изведнъж от много високо паднах на много ниско и заболя. Разбрах от хората, че той пристигнал в града си след няколко дни. Първото, което направих, бе да му звънна. Попитах го как е, казах му, че много съжалявам (не му признах, че съм осъзнала, че отново го обичам, беше ме срам). А той каза: Било писано да съм далеч от тебе (разби ми сърцето в този миг). Тогава събрах смелост и го попитах наистина ли ходи с М. Той ми потвърди и така приключи разговорът ни. Това се случи началото на ноември месец. Прибрах се вкъщи и помолих баща ми да ми купи билет за Коледната ваканция, да се прибера на БГ и да се опитам да върна обичта на А. Бях си наумила, че той ще е мой и трябва да направя всичко да си го върна.

Минаха се ден, два, три, той не ми се обаждаше, аз се побърквах, не издържах да съм толкова близо до него, а всъщност толкова далече. Писах му наново: Дано не ми се обадиш, когато се прибера отново в Мадрид. Отговори ми, че досега не е имал време, но на другия ден можем да се видим. Цяла вечер не съм мигнала, очаквах с нетърпение да го видя отново, умувах какво да му кажа, какво да направя, за да си го върна. Срещнахме се, но аз изгубих и ума и дума. Пихме по кафе, говорехме си общи неща, седях срещу него, а нещо в гърдите ми ме стягаше, болеше ме, че седя до него, а не мога да го прегърна. Нито за миг се спомена нещо за нас, нито за приятелката му. Тръгнахме си, аз се разочаровах много, сякаш разбрах, че нищо няма да стане. Вечерта излязох с приятели, за да се опитам да не мисля за него, и получих sms. Беше от него, питаше ме как съм, какво правя, къде съм, каза ми че бил прекарал много добре с мене и се радвал, че ме видял. Много се зарадвах, бях много тъжна и имах нужда от тези думи. Отговорих му, че на мене също ми е било добре с него, казах му че съм искала да го прегърна, но съм се притеснявала и така вечерта премина с sms. Започнахме всеки ден да си пишем много, купувах си всеки ден ваучери за 10 лв. Трудното беше да се виждаме, тъй като той трябваше да работи. Една вечер М. взела телефона му, тъй като забелязала, че получава много sms, прочела някои от тях и последвал жесток скандал. Почнала да му вика, че как може да постъпва така с нея, че благодарение на нея се е пооправил, а той се подигравал с нея. Поставила му условие да избира м/у мене или нея. Тогава получих поредния sms. Спомням си, че танцувах, бях много щастлива (защото само преди няколко минути ми беше написал, че ме обича много и ще направи всичко възможно, за да сме заедно). Но изведнъж усмивката ми замръзна, очите ми се напълниха и болката в гърдите отново се появи. В последния му sms пишеше: Моля те, не ме търси повече, аз избрах, предпочитам да сам с М.

Не исках да виждам никои, не исках нищо, просто исках да не съществувам. М. започна да ми звъни, да ме заплашва да сам го оставела намира, че той обичал нея, а не мене. Много се ядосах, защото по принцип не давам на никой да ми казва какво да правя, още по-малко 13-годишна. Разбира се, аз уважих решението на А. и не настоявах повече. Той определено знаеше моите чувства към него, и само той от тук нататък можеше, ако желае, да промени нещата.

За съжаление трябваше да си заминавам от ново. Той дойде вкъщи да си вземем довиждане и цяла вечер си говорихме само като приятели. Нито той, нито аз смеехме да засегнем темата НАС, бях сигурна, че ако пожелаех, можеше да е мой тази вечер, но прецених, че не е правилно, той си имаше приятелка. Вечерта мина неусетно, изведнъж стана 6 ч. сутринта, бяхме 8 часа в една стая и си бъбрехме, беше прекрасно, не исках да има край. Изпратих го до входната врата и последва наистина най- незабравимият момент за мене. Той просто ме прегърна сладко и ме стисна толкова силно, сякаш нямаше да ме пусне никога. През деня аз се усетих, че точно на този ден преди 1 година той призна любовта си към мен. Писах му, за да го подсетя за този детайл, само писах, че е жалко, че този ден не можахме да го отпразнуваме заедно. Той ми отговори: честит празник, наистина жалко, че не можахме да го отпразнуваме заедно. Пристигнах си отново в Мадрид, отново започнах да прекарвам часовете си пред компютъра, от ново старата песен, че не можем един без друг, че много се обичаме, призна ми че никога не е спирал да мисли за мен, да ме обича, но от уважение трябвало да остане с М. Казах му, че съм говорила с родителите си, че ако реши, може да дойде в Испания и да се опитаме да бадем заедно. Дадох му срок да си помисли какво иска. Отговорът му не беше този, който очаквах. Думите му бяха оставам с нея, м/у нас нищо няма да се получи, ние не сме един за друг. Пишеше, че никога не е очаквал подобно нещо от мене, че не е мислел, че ще падна толкова ниско, че се отвращава от мене, и не искал никога повече да ме вижда и говори с мене и да сам го забравела завинаги. Аз чета и не мога да разбера за какво става дума, не можах да разбера от къде идваше тази реакция, веднага му звъннах. Каза ми: карала си някаква твоя приятелка да звъни на М. и да й говори, че трябва да се разделим. Аз започнах да се смея, попитах го дали наистина вярва, че съм способна на това, а тои ми отговори, че е сигурен в това.

Мина се време, от главата успях да го извадя, но не и от сърцето. Отидох отново в България. Още първата вечер излязох с едно момче, отидохме в града на A. да пием кафе. Постоянно се оглеждах да видя дали ще го видя, и всеки втори ми се струваше, че е той. На следващия ден видях един наш общ приятел, веднага го попитах какво прави A., той ми каза: оооо знаеш ли, че преди месец ме питаше за твоя телефон, но аз ти го нямах и не му го дадох. Аз само като чух това, сякаш ушите ми чуха най-сладката песен, веднага го попитах за телефона му. Пратих му sms: здравей, аз съм си в БГ, казаха ми, че си ме търсил, ако ти трябвам, това е номерът ми, но ако е за да ми създавате отново проблеми с приятелката, моля те, не ме търси. По-късно вечерта ми отговори. Каза, че той вече от 8 месеца не ходи с М. и че просто искал да ме чуе как съм. Отидохме на кафе, всичко бе ОК! Тръгнах си, реших да му пиша, че не мога да се виждам с него, поне не като приятели, че искам да съм с него, за да го обичам, така че ако не иска, няма да се срещаме повече. За моя радост имах моментален отговор, каза ми, че той също почувствал нещо към мене, и че иска да ме види отново. Той беше съвсем различен от представите ми, толкова сладкодумен и толкова добра компания... Не спираше да ми разказва истории и случки с неговите приятели, седяхме в парка. През цялото време се надявах да спре да говори и дано ме целуне, но уви, това не се случваше. Но ето че изведнъж настъпи вълшебният момент (11 август 2006), дори паметта да си загубя някои ден, този момент не бих го забравила. Съвсем случайно разбрах, че се занимава с друга моя позната. Но на мен ми оставаха само 8 дни там и имах намерение да ги изживя максимално с него (впоследствие той ми каза, че това момиче било звъняло на М. уж от мое име). Не исках да се прибирам, да се разделям от него да не би отново като стана на другия ден да го няма. И на двамата ни беше пределно ясно, че само след броени дни ще дойде поредното ми заминаване и с това ще приключим. В момента, в които аз трябваше да се качвам в автобуса и да си вземем довиждане, му казах: ОБИЧАМ ТЕ, той ме целуна и ми отговори, че също ме обича. Спомням си, че в един от тъжните ми дни ми писа sms: Не знам как, но след като си те върнах, няма да позволя на нищо да ни раздели и ще направя всичко възможно, за да сме заедно. В момента, в който се върнах в Мадрид, споделих с брат ми той каза, че ще говорим с родителите ни и ще направим и невъзможното, но А. ще дойде. Събрах смелост и разказах на майка ми за А., не ги помолих, а направо им заявих, че трябва той да е с мене тук. Разбраха ме и решиха да ми помогнат, само че ми поставиха 2 условия. Първото беше да изчакам да мине Коледа, защото бяха решили да си отидем всички за празниците, а второто беше успехът ми да е добър в училище и те щяха да ми помогнат с А.

Така, скъпи приятели, ето че дойде поредната Коледа. Пристигнах си в София и ТОЙ, ЛЮБОВТА МИ беше там, чакаше ме, отидохме на село, цялото семейство ни чакаше в нас. А. умря от срам, беше много срамежлив, а баща ми - голям шегаджия, започна да го пита, на голям разпит го подложи. Харесаха го. Беше най-прекрасната и вълшебна Коледа, по цял ден бяхме заедно, но за съжаление трябваше пак да се разделим, ваканцията свърши. Но мило предаване на истинската любов, само 3 месеца по-късно моят А., моето слънчице, смисълът на живота ми кацна в Мадрид. Успяхме да му намерим работа и няколко месеца по-късно дори заживяхме заедно. Цялото ми семейство го обожава и много го харесва. Обичам го толкова много и любовта ми към него е толкова силна, че дори 7 дни и 7 нощи да ви пиша, пак няма да е достатъчно и едва ли бих могла с думи да изразя силните ми чувства към него. Мисля, че най-ясно ще ме разберете, като ви кажа че вечер като си лягам искам той да е последното, коетоо виждам и сутрин, като се събуждам, да е първото, което виждам! Караме се като всяка нормална двойка, е може би дори малко повечко :) Аз се сърдя доста често, но дори в най-лошите ни караници нещото, което най-много обожавам е вечер, като си легна, да се гушна в него. Само след няколко дни ще станат 3 години откакто сме заедно и се обичаме. Е, мили приятели, това е моята история и на моето зайче. Извинявайте, ако сме ви отегчили, но просто се надявам наистина да съм стигнала до вашите сърца, да сте разбрали колко пати сме падали и ставали, но в крайна сметка съдбата и силната ни любов изиграха ролите си. От много отдавна се каня да ви пиша и винаги съм мечтаела да поканя А. във вашето предаване, но никога не се заех сериозно, но ето, че вие поставихте много добър мотив на нас - вашите почитатели. Не екскурзията ме е мотивирала, а темата, по която трябва да се пише, а мисля че моята история съвпада с вашите изисквания. Мисля, че нашата любов е преминала през много трудности (не, че е много похвално), но е похвално, че все пак истинската любов може всичко.

Засега живеем все още в Испания, но съвсем скоро сме решили да се прибираме в БГ, тъй като на А. не му харесва тук. Правя голяма жертва с това, тъй като моето семейство е тук, приятелите ми са тук, работата ми е тук, но животът ми е там, където е А. А и все пак да върна жеста, да не забравяме, че той направи същото за мене. Не знам дали ще спечелим конкурса, но не това ми е целта (въпреки че бих се радвала много, разбира се). Имам надежда поне да можем да участваме в предаването и да направя истинско МОРЕ ОТ ЛЮБОВ на човека до мене, защото той заслужава това и много повече. Благодаря ви за вниманието!

*Историите са публикувани със съкращения