Съдбата ни срещна на един бизнес курс

Съдбата ни срещна на един бизнес курс през юни на 2006 година в гр. Банкя.
Моята голяма любов се казва Л. на 38 години, от гр. Дряново, а аз се казвам Р. - на 41 години, музикант от гр. Плевен. За нещастие, по различно стечение на обстоятелствата, и двамата имаме зрително увреждане и сме хора с нелека съдба и живот. Запознахме се при малко по-необичайни условия за повечето нормални хора, харесахме се и се обикнахме. Курсът свърши, но красивата любовна история продължи до рождения ден на Л. 15-ти юни тази година.
В началото на връзката ни тя се притесняваше много от факта, че родителите й искат да има зрящ човек до себе си, който да й помага и да се грижи за нея, но по-късно всичко някак си се нареди и това не беше вече проблем.
Л. е най-красивото, мило, нежно, всеотдайно и ранимо създание, което съм срещал някога и което страшно много обичам. Тя е жената на сърцето и живота ми. Идваше почти всяка седмица през уикендите при мен в Плевен, пропътува над седем хиляди километра за две години и половина между Дряново-Плевен и обратно, за да бъдем заедно, да споделим чувствата си и да изживеем най-красивите си мигове в живота. Обикна и детето, което имам от предишната си връзка, 9-годишната ми дъщеря Д., която е най-голямото ми богатство. Родителите ми обикнаха Л. като своя дъщеря и толкова много страдат заради нехайното ми отношение към жената, която обичам. През тези почти три години, тя имаше само една мечта - да се съберем да живеем заедно, да бъдем семейство и да имаме дете. Разбира се, че и аз го исках след като толкова много я обичам, но все отлагах и отлагах, вглъбен в музикантската си кариера, залисан във възпитанието на детето си и ред други неща, се оказах егоист в очите на Л., какъвто наистина не съм.

Разбрах, че се е чувствала само като една любовница и нищо повече, излъгана, обидена и огорчена от бездействието ми. Никога не съм имал връзката ни за мимолетна или просто сексуална. Искрено желая да изживея остатъка от живота си с нея. Знам, че дълбоко я нараних и много съжалявам, толкова ме боли и бих направил всичко, само да ми прости.
Търпението и силите й се изчерпаха, умори се да чака и една седмица след рождения си ден реши да сложи край на връзката ни. Преди това не бяхме се виждали почти един месец, срещнахме се само за около час на 15-ти май, след това заминах на турне в Полша и се върнах няколко дни преди рождения й ден.
На 15-ти юни бях на рождения й ден с дъщеря ми и майка ми, стори ми се уморена и като че ли не толкова щастлива. Вечерта ми сподели, че познати й пожелали след рождения ден да се съберем да живеем заедно и аз като най-големия глупак на света нищо не казах. Нищо не казах на жената, която много обичам, която е всичко за мен и с която искам да изживея живота си.
Реши да ми каже всичко, което имаше, по телефона сигурно за по-лесно, че няма бъдеще с мен, че нищо не съм направил за нея през цялото това време, което сме били заедно, че работата, родителите, приятелите и животът й са в Дряново. Спря да ми се обажда и да ми вдига телефона.

Не пожела да ми даде възможност да се видим и да поговорим като интелигентни хора. На 12-ти юли отидох в Дряново с дъщеря ми и майка ми да поискам прошка от Л. и родителите й с пръстен и рози със сериозни намерения, но нея я нямаше. От майка й разбрах, че е заминала с някого някъде на почивка и нищо повече. Казах всичко, което чувствам и мисля и си тръгнах от там огорчен, че не я видях. Няколко часа по-късно й позвъних, вдигна ми и каза, че е разбрала, че съм бил в Дряново, но няма смисъл и да престана да й звъня.
Не знам дали заради нараненото ми мъжко достойнство или просто защото бях много афектиран, позвъних на нейна колежка от която разбрах, че си е взела цялата отпуска и е май някъде на море. В последствие тя се обадила на Л. и казала, че съм разпитвал за нея. По-късно се опитах пак да поговоря с Л., но не ми даде тази възможност, беше много ядосана и последното, което каза е да не я търся повече и да я забравя, това пръсна сърцето ми, но успях преди да ми затвори да й кажа, че то – сърцето, и вратата на дома ми са широко отворени за нея и че много я обичам. Животът ми се преобърна на 360 градуса и като че ли всичко друго просто изгуби смисъл.

Не съм я чувал повече от двайсет дена и страшно много ми липсва. Напоследък сънувам един и същи сън в малкото нощи, когато успявам да поспя и той е за камъчето на Л., което й донесло късмета да ме срещне, подарено и от шефката на едно от местата, където работи, донесла й го от Италия, мисля, че беше от остров на влюбените някъде в Адриатика. Тя вярваше в това и спеше винаги с него, като го държеше под възглавницата си.
Спомням си сякаш беше вчера, колко щастлива бе, когато дойде за първи път при мен в Плевен, сияеше от радост, сърцето й биеше учестено и ръцете и трепереха, разхождахме се в градската градина, хванати за ръце. Тя, Аз и Джоана и наистина изглеждахме отстрани като щастливо семейство.
Постоянно ми казваше колко много ме обича, колко много й липсвам и че винаги иска да си ляга и събужда до мен.
Споделяла ми е за две от несполучливите си връзки, когато е имала приятел като студентка в гр. София, били са заедно 2-3 години, обичала го е и е искала да се оженят, но той не пожелал, и много трудно го е преживяла. Другото й разочарование е било още по-голямо, когато приятелят и я завел на очен лекар и е разбрал после лично от него какво е състоянието й, просто решил да я изостави. Толкова много е изстрадала в този живот и въпреки, че го знаех, не я предпазих от всичко това.

Не мога да си намеря място при мисълта, че съдбата ми поднесе най-хубавото нещо, една изключително прекрасна жена с голямо сърце, душа и голяма любов а аз не съумях да я съхраня и опазя.
Борих се три години за родителски права, измежду делата изгубих безвъзвратно зрението си, но се преборих за детето си. Ще се боря и за жената на живота ми, моята Л. Тая в сърцето си надеждата, че някой ден, ще се съберем отново.
Моля се само Л. и съдбата да ми дадат още един шанс, още една възможност.
Няма безгрешни хора, всички грешим, но по-важно е да си простим.
Дни след като се запознахме написах песен за Л., която носи заглавието "Повярвай", част от кантото звучи така:

Дълго Аз те търсих, любов зовях сред куп фалшиви чувства и измамно сладък грях.

Но слава Богу те намерих, тъй нежна и ранима до болка искренна, единствена, неповторима.

Последна Ти разпали сърцето уморено от измами и излекува старите му рани.

След като си тръгна написах парчето "Прости":

Прости ми, че те нараних, не навреме споделих, което в сърцето си таих, че те обичам и за тебе бих, дал всичко да си щастлива и, приказка да е животът ти, с красиво сбъднати мечти.

Мисля, че ако продължавам в тоя дух, ще направя цял албум посветен на нея, но какво да се прави понякога любовта прави чудеса, не винаги успяваме да контролираме чувствата си.
Спирам до тук, защото, още много мога да разказвам, но не и да пиша повече.
За някой всичко това може да изглежда смешно, за друг като сълзлив сапунен сериал, но за мен е откровена истина.
Сърдечно Ви благодаря за търпението да прочетете моята изповед.

С ЛЮБОВ: Р.
Ето и писмото, което написах на Л.

Здравей Л., сърце мое!

Постоянно си мисля за всичко онова, което си говорихме, когато идваше при мен. За жалост животът е ужасно кратък, вече сме по на четирийсет години и повече от половината ни съзнателен живот премина и то не толкова щастливо. Нека поне остатъка от него да изживеем заедно. Да имаме семейство, деца, внуци и да остареем щастливи, че сме оставили нещо след себе си на този свят. Родителите ни не са вечни и един ден ще отидат на по-добро място, моля се само Господ здраве да им дава и още много години живот. Няма безгрешни хора и аз и ти сме грешили понякога, но по важно е да си простим, както се пее в една песен, дори и непростимите неща. Знам, че семейството се крепи на много компромиси от двете страни и на това двама души да умеят да си прощават.
Нека, Л., имаме здраво и щастливо семейство.
Обещавам ти, че никога повече няма да си позволя да те карам да плачеш, да те обидя, нараня или огорча по някакъв начин. Ще се грижа за теб, ще ти помагам във всичко. Ще бъда добър и отговорен баща, ще ти помагам в отглеждането и възпитанието на детето ни, ще готвя, добре знаеш, че ми се отдава. Убеден съм, че ще се справим.
Майка ми ще ни помага за детето в домакинството и с каквото е нужно. Д. също ще ни помага, вече достатъчно голямо момиче.
Знаеш, че майка ми и баща ми работят само на петдесетина метра от нас. Гарата, градината, училището, болницата и хранителните магазини са съвсем близо до вкъщи така, че няма да има никакъв проблем да живеем нормално. Имаме дом и почти всичко, което е нужно за един нормален живот. Ще пусна интернет в къщи за да можеш да разговаряш с приятелите си по скайпа.
Ще направим всичко което е нужно да се чувстваш удобно и нищо да не ти липсва. Ще ти намерим достатъчно пациенти. Ще имаш много нови приятели и винаги ще бъдеш заобиколена от хора и никога няма да се чувстваш сама. Ще се събираме, ще си ходим на гости, ще излизаме, ще идваш с мен по концерти когато поискаш и въобще ще бъдем навсякъде заедно.
Знам колко си уморена от работата, проблемите в нея и от всичко останало.
Ще си почиваш повече и ще водиш по нормален и спокоен живот от сегашния.
Не искам ти и твоите родители да се притеснявате. Всичко ще бъде наред.
Моля Ви само да ми простите за всичко и да ми имате повече доверие.
Ще направя всичко да го заслужа и оправдая.
Родителите ти са много добри, мили и интелигентни хора и към тях изпитвам само най-добри чувства.

Винаги сте ни посрещали изключително гостоприемно по най-добрия начин и сте ни карали да се чувстваме много уважавани, за което ви благодаря от сърце. Моля ви да ми дадете тази възможност да ви кажа всичко това очи в очи.

Обичам те: Р.


*Историите са публикувани със съкращения