Съдбата реши да ни срещне отново
Шестнадесета история
14 Юли 2009
Реклама
Здравейте.
Казвам се Ц. С. и съм на 32 г. Искам да ви разкажа моята история с принца на моите мечти Х. К., на 32 г., една приказка, която стана действителност. Но за да има щастлив край, както всички приказки, ще трябва още нещо, което остана, а именно нашата сватба.
Заедно сме били в детската градина, когато сме били на 4 г., но през 1980 г., семейството му решава да се изсели от гр. Севлиево и да започне нов живот в София. Съдбата обаче решава да ни срещне отново. Той има роднини в Севлиево и често пътува. Срещнахме се, когато вече бяхме на 18 г. Харесахме се и започнахме връзка, която продължи една година.
Той отиде в казарма, аз през това време се омъжих за друг мъж. Но съдбата е решила да деля живота си с Х. Съпругът ми почина, но ми остави син. През времето, през което бях женена, аз се опитах да се свържа с Х., но той ме избягваше.
15 години по-късно, а именно през 2007 г., той дойде в Севлиево, и аз отново го видях. Защото отново с намесата на съдбата, той дойде да види братовчедка си, която е женена в нашия блок. С нейна помощ, аз се свързах с него. От тогава сме заедно. На 2 март 2008 правихме годеж. Той заряза работата си, брат си, майка си, остави апартамента си в София и дойде да живее с мен в Севлиево.Защото страшно много обикна детето от първия ми мъж, което тази година е ученик (първокласник) и искахме да учи в Севлиево. Това е моят принц, който заряза всичко, за да сме заедно.
Искаме да си направим сватба, но след някоя друга година, за да спестим някой лев. Защото всичките тия промени с живота му го оставиха без стабилна работа, без работа, с която да се чувства жив.
Обичам го и искам да бъда с бяла рокля до него. Надявам се някой ден да се сбъдне мечтата ни.
*Историите са публикувани със съкращения
Казвам се Ц. С. и съм на 32 г. Искам да ви разкажа моята история с принца на моите мечти Х. К., на 32 г., една приказка, която стана действителност. Но за да има щастлив край, както всички приказки, ще трябва още нещо, което остана, а именно нашата сватба.
Заедно сме били в детската градина, когато сме били на 4 г., но през 1980 г., семейството му решава да се изсели от гр. Севлиево и да започне нов живот в София. Съдбата обаче решава да ни срещне отново. Той има роднини в Севлиево и често пътува. Срещнахме се, когато вече бяхме на 18 г. Харесахме се и започнахме връзка, която продължи една година.
Той отиде в казарма, аз през това време се омъжих за друг мъж. Но съдбата е решила да деля живота си с Х. Съпругът ми почина, но ми остави син. През времето, през което бях женена, аз се опитах да се свържа с Х., но той ме избягваше.
15 години по-късно, а именно през 2007 г., той дойде в Севлиево, и аз отново го видях. Защото отново с намесата на съдбата, той дойде да види братовчедка си, която е женена в нашия блок. С нейна помощ, аз се свързах с него. От тогава сме заедно. На 2 март 2008 правихме годеж. Той заряза работата си, брат си, майка си, остави апартамента си в София и дойде да живее с мен в Севлиево.Защото страшно много обикна детето от първия ми мъж, което тази година е ученик (първокласник) и искахме да учи в Севлиево. Това е моят принц, който заряза всичко, за да сме заедно.
Искаме да си направим сватба, но след някоя друга година, за да спестим някой лев. Защото всичките тия промени с живота му го оставиха без стабилна работа, без работа, с която да се чувства жив.
Обичам го и искам да бъда с бяла рокля до него. Надявам се някой ден да се сбъдне мечтата ни.
*Историите са публикувани със съкращения
