или живее в нашите сърца!?
Нима е спомен нащта дъщеря,
единствения ни плод на любовта!
Страдам, плача и се моля,
но продължавам за любовта да се боря!

Бях на 31години и без да искам се влюбих в мъж със сини очи, тяло на атлет и душа на поет. Страдах от самота, страдах от болка и мъка, че се разделих със съпруга си заради майка му. И единствената ми радост бе 6-годишното ми момченце. То бе за мен целият свят. То бе едничката ми радост.
Но човек е роден за щастие, както птицата за полет. Чувствата ми надделяха над разума. В деня, когато получих решението за развод, сключих нов брак. Отново обичах, бях обичана и вече очаквах второто си дете. В същото време бях и студентка в трети курс и щях да имам и първокласник. Въпреки всичко бях щастлива. Родих малко сладко момиченце, точно копие на мъжа ми. Толкова бяла и толкова красива бе дъщеря ни. Аз бях щастлива. Той също. Но цели четири месеца майка му не пожела да дойде от село да види бебето?! Що за майка е това?! Вярно, той бе ерген но 11 години по-голям от мен. Мъжът ми сподели, че майка му и сестра му си мислели, че той няма никога да се ожени и да има дете. Бях изумена. Що за мисли са това.
Най-голямото изпитания бе за мен кръщенето на детето ни.
Майка му и роднините му се държаха като на погребение. Нямаше музика, нито радост. Всички бяха някак тъжни, усещах, че ме пронизват с погледи и ме мразят. Та нали са очаквали мъжа ми да остане ерген и апартаментът му в центъра на града да бъде за дъщерята на сестра му, че имала две близначета. Никога няма да забравя този ден. Едва го преживях. Бях нежелана в този дом. Бях виновна, без вина. Мислех, че поне съпругът ми държи на мен, но един ден той с натъжени очи ми каза ”майка ми и сестра ми искат да са разведем и пак да си живеем” - да им докажа, че не съм се оженила за апартамента му. Прилоша ми. Цялото ми щастие изчезна. Той ми нямаше доверие. Бях се омъжила за мамино синче, което слуша мама. А тя не бе харесала нито една мома за него. Оставих му ключа на масата, взех си децата и се върнах в нас.
За съжаление почина баща му. От всички само той се е радвал, че имаме бебе. Откраднаха парите и златните обеци на детето ни от кръщенето. Получих призовка за развод. Занизаха се съдебни дела, лъжесвидетели доказваха моята вина, без да съм виновна. Съгласна съм, че за грешките си трябва да плащаме, но не и нашите деца. Без любов няма истинско щастие. А аз търсих щастие. Но срещнах само омраза. Разумът ми казваше едно, сърцето друго. Разбрах, че съпругът ми не е самостоятелен и е слабохарактерен. Той още слушаше МАМА. Явно женитбата ни за него е единственият му подвиг. Вече всичко му простих, и грешките, и заблудите, и мъката, която ми причини, но само лъжите не мога. Заради него ме мразят роднините му. Обиждат ме жестоко, дори кака му каза пред съдията, че детето ни е ”припознато”. Но Господ бави, но не забравя. Майка му ме обижда и лъга в съда, но сега е с две патерици вече. Но иска мъжа ми да я гледа, защото дъщеря й не желае. Тя си живее животът с един семеен мъж. А съпругът ми не може да разбере истината. Че аз още го обичам, че аз съм най-близкият му човек, че аз му родих дете, че върху мен се изля цялата тяхна омраза заради този апартамент. А от това страда дъщеричката ни, която вече е на 10 години. Страдам аз и мъжът ми. Родата му тържествува. Завърших висшето си образование, отгледах сама дъщеря ни, разкъсвах се между двете си деца и продължавам да го правя. Да слушам клевети по мой адрес и да ме унижават. Сякаш са богоизбрани. Дори майка му да казва, че ще ми отнемат детето. Тъй като той води дело за родителски права. Въпреки всичко не мога да погреба нашата любов. Животът ми заприлича на сериал. Най-много ме боли, че той не ни защити, мен и детето. Борих се за любовта ни с майка му, правя волни и неволни грешки. В името на любовта ни. Все още мисля, че и той ме обича, но само пуши и мълчи. 10 години страдам, 10 години плача, 10 години се моля на Бог, 10 години не мога да разбера едно майчино сърце и една излишна майчина любов, едно сърце от лед, което отне нашата любов и късмет!

Коя майка ще поиска от сина си да се разведе?
Само онази, която няма сърце!
Една жена без капка ум,
прелъстила даже своя кум!
Бях фиданка млада и зелена.
Бях само за любов родена!
Но майко, ти жестоко ме прекърши.
И любовта ни сякаш свърши. Дълго време сълзи аз роних.
И от сълзите си пих.
Фиданка до мен друга избуя.
И това е нашта дъщеря!
Само спомен ли е любовта?
Не, тя живее в нашите сърца!
Любовта - това е нашта дъщеря.
Единствения ни плод на любовта!
Мамо, аз съм млада, умна и красива
И само със сина ти съм щастлива!
Страдам, плача и се моля,
Но продължавам за любовта ни да се боря!

П.П. Или ще ме приемеш мамо у дома,
или книга цяла ще ти посветя.
“Тайните на една Маргаритка”.

И.Н.

*Историите са публикувани със съкращения