Реших да участвам в конкурса на bTV, защото моята история наподобява многосериен филм, но на ужасите в последните месеци! В редица от епизодите на "Перла" откривах части от моята история. Ако я опиша подробно в книга би станала хит, защото ще бъде достатъчно вълнуваща и разтърсваща. А ако някой реши да направи филм, то той би бил много по драматичен от "Перла”. Уви, не се знае все още дали няма да се окаже с трагичен край – поне за мен.

Ще се постарая да разкажа колкото е възможно по-кратко нашата история, защото след броени часове летя за Москва. Боря се за любовта на човека до мен, който на 2-ри септември замина за Москва, с което безумно ме нарани. Неговата постъпка мога да окачествя като подла не без основание. Общи приятели дори го нарекоха мерзавец, ставайки свидетели на кошмара през последните месеци, а и защото животът ни изправи пред ужасно тежки изпитания, чийто край е неизвестен. Ще пътувам, защото ще се боря за нашия живот, работа, бъдеще, мечти, за моята приказка, защото съм я заслужила с обичта си, всеотдайността си, с огромния къртовски, почти денонощен, труд през последните години. За хората, които ме познават, е известно, че направих планини от чудеса за човека, когото безумно обичам, на когото посветих сърцето, душата си, заради когото работех всеотдайно, почти денонощно. Не искам да бъде наричана мерзавец, страхливец, непочтен, неблагодарник от най близките ни хора, защото незаслужено ме наранява и има неадекватно поведение. Простих му непростими неща, не само защото го обичам, но и защото дадох обещание да се грижа за него, докато съм жива. Има ужасни, зли и непочтени хора, които искат да ни разделят, да ни съсипят живота (и почти успяха с интриги, лъжи, шантаж). Реших да разкажа част от нашата история, защото искам да се обърна към всички хора: пазете обичта си, не толерирайте безобразия, защото това води до по големи такива; пазете се от зли хора, които са в състояние да ви съсипят, дори да ви убият; щом живеем в правова държава, член на Европейския, законите трябва да важат за всички без изключение, т.е. никой да не е толериран така, щото да има самочувствието и да си мисли, че всичко му е позволено. Историята започна преди години, когато ме запознаха с един почти гениален човек, харизматична личност с енциклопедични познания, поет и т. н. ( мога да разказвам до безкрай). В онзи момент аз не знаех кой е и какъв е. Започнахме да се срещаме по негова инициатива. Влюбих се въпреки ужасната обстановка на дома, в който ме покани – не бях виждала такава мръсотия и безпорядък. Въпреки всичко с много труд направих уютен дом. Дни наред местех сама старите мебели, търках неописуемата мръсотия, изхвърлях кашони и чували боклуци. Всъщност домът му някога е бил ведомствено жилище, а понастоящем – собственост на община София. В началото спях на кухненското диванче и 2 стола, за да не падат завивките.

В една стая, преградена от мен с мебели, заживяхме: той, аз и синът му от предишен брак с жена, която бе избягала от тях в САЩ при поредния си любовник.

Започнах да работя с него. Беше ми интересно, работех всеотдайно, не се жалех. Прибирахме се от работа с последните тролеи или автобуси, пазарувахме или от денонощни магазини, или събота и неделя. Готвех през нощта, чистех, перях и гладех. Спях по 2-3-4 часа. Сутрин бе сервирана закуска, както е в нормалните семейства. Оставях сервиран обяда на сина му, който нито работеше, нито учеше и който в началото изглеждаше ужасно. Дълго бях оставена в пълно заблуждение, че е болен, което след години се оказа хитро скалъпена и тиражирана от майката история с цел шантаж. Идваха празници и според календара така нареченият дом се украсяваше от мен (Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Великден, рождени дни), подреждах маса със съответните ястия. Междувременно се чудех защо любимият криеше от сина си, че отдавна е разведен. Говорехме по темата често. Обясненията бяха да не го стресира и т.н. Така наречената майка не се обаждаше дълго време. Като се обади, детето не искаше да разговаря. Захванах се да търся литература относно заболяването. Четох много. Срещах се с хора, членове на асоциация на болни от шизофрения. Момчето започна с времето да изглежда добре. Започнах да се съмнявам в диагнозата - още повече, че открих в епикризата нещо стресиращо - причината за заболяването била наследствена (т.е. в рода на моя любим имало луди хора). Попитах го директно дали е вярно. Отговорът беше отрицателен. Казах му, че това не е нормално и това хвърля петно на рода и името му. Исках да отидем при лекаря, подписал се под подобен документ, но това не се случи. Продължихме упорито да работим. Ходехме на работа хванати за ръце. Посрещахме и изпращахме гости от чужбина – такова беше естеството на работата ни. Но почти всеки ден аз научавах неща, които ме разстройваха, плашеха, възмущаваха, които преживявах и ми се отразиха на здравето. Човекът, в когото се влюбих преди години, с когото можех да говоря на различни теми, с когото ходихме на театри, концерти, представяния на книги, пътувания в страната и чужбина, и който позна автора на любимото ми стихотворение (мое верую и до днес).......:

Любовью дорожить умейте,
С годами дорожить вдвойне.
Любовь не вздохи на скамейке
и не прогулки при луне.
Все будет: слякоть и пороша.
Ведь вместе надо жизнь прожить.
Любовь с хорошей песней схожа,
а песню не легко сложить.

Степан Щипачев

...................и ми пишеше в трамвая, че за него съм слънцето през деня и луната през нощта; посвети ми прекрасна проза за богомилските надгробия, съхранили разказите за любовта на хора, живели преди столетия.

А първата вечер в неговия дом сред мръсотията и ужаса, който се стараех да не забелязвам, на моя въпрос «какво ще стане от днес нататък» той ми отговори със стихотворение...

Работех, поех голяма част от задачите му, за да има възможност да пише. Имаше безброй нощи, в които седях пред компютъра до зори и хуквахме на работа: срещи, мероприятия, статии, проекти, книги.........година след година.....За нас нямаше почивка или почивката беше единствено и само, когато имахме гости от чужбина.

Харесваше ми, не се оплаквах, защото го обичах и го обичам, но наред с нашата приказка трябваше да търпя лъжи, тайни и какво ли не още, но без да знам в името на какво.

Знаете ли какво означава почти денонощен труд? Връщаш се вкъщи и намираш разхвърлени вещи, мръсен под (при положение, че сутринта си го измил) мръсни чинии и чаши, хвърлени фасове навсякъде, в т.ч. в леглото ти с опаковки от цигари, вафли и какво ли не още. Като допълнение откриваш, че ти е ровено дори в бельото. Но увия не беше само това –  редовни пиянски изпълнения (от страна на сина), който се отнася с пренебрежение към човека, посветил целия си живот на него. За благодарност получих цинизми, ругатни, заплахи от рода "Да си благодарен, че Ж. е тук, иначе щеше да видиш...." и бележка с текст: "Баща ми, защо не се хвърлиш от 15-я етаж. Майка ми и жената на брат ти казаха, че си боклук, който ще свърши дните си в старчески дом.......". Но и това не беше всичко – синът, на когото му беше позволено абсолютно всичко, започна да краде от баща си, който пък спеше с портфейла си. Така или иначе всички опити да го накараме да работи се оказаха безрезултатни (въпреки, че нееднократно намирахме работа, но на срещите с работодателите той се държеше отвратително, казвайки, че той не може да пише или че не търси работа.... Има да полага няколко изпита в университета, но всъщност и това не правеше. Започна да прави сметки на домашния телефон за градски разговори по 70-80 лв. Интернет се ползва единствено за търсене на порносайтове и спортни сайтове т.е. до момента синът не работи и единственото, което го занимава, е какво ще яде, колко цигари ще изпуши, колко кафета, коли и алкохол ще се изпие през деня и от кого може да вземе пари. Говори на когото му падне, че няма какво да яде.... По тази причина приятелката му няколко години му дава по 40 лв (научихме го преди 1 седмица). Същата му дава мобилен телефон и той за една седмица само прави сметка 60 лв.

Правехме какви ли не опити да променим ситуацията, какви ли не компромиси.

Междувременно приема вкъщи бившата си жена. Бракът им е анулиран след кошмарен процес, но въпросната се води, че живее на адреса на моя любим и носи тяхната фамилия, подава сигнали в полицията, следва даване на обяснения, губене на време (а то е пари...) при това неведнъж. Но с това кошмарът не свърши –  като допълнение беше братовчед му В., който беше наркоман и идваше и звънеше по всяко време на денонощието. В. почина миналата година на рождения ден на моя любим. Мислех, че тази трагедия, която за мен беше шок, ще подейства оздравително.....

Към преживелиците ми са телефонните обаждания на бившата жена на любимия му от САЩ, зачистили след като разбра, че не е сам. Започна се терор. Неговите роднини му казаха в очите «Ще направи всичко да ви раздели!» Тогава той каза, че няма да разреши никой да застане между нас. Но уви, последното не стана. Междувременно приятели, познати и роднини ми разказваха на какво са били свидетели през годините на така наречения им брак (ужасни истории). Тази жена започна да идва в България 2 пъти годишно и се държеше ужасно с нас...

Една сутрин той тръгна без да ми каже, че заминава за Москва, след като преживях кошмарни неща заради него за пореден път. Искам си живота, нашата приказка, която заслужавам!

Бързам, защото закъснявам, но реших да разкажа част от нашата история...

Да, не сме млади, но съм убедена, че когато човек е на възраст, трябва да има другар в живота си, на когото да разчита. Обичта е грижа! Аз обичам този човек! Той е моят живот! Ние се допълваме прекрасно. Искам доброто да победи, а не лъжите, шантажа и злото.

*Историите са публикувани със съкращения