"Ще се върна при теб"

Втора история

14 Юли 2009

Здравейте! Казвам се В. Т. на 37 г. от гр. София. Бих искала да Ви запозная с нашата история, която, повярвайте, прилича доста на драматичните турски сериали и за радост има щастлив край, както във филмите. След неуспешен брак, сключен в началото на 90-те, аз вече обмислях евентуален развод. Нещата между нас се влошаваха и краят бе близо. Тогава решихме да направим едно пътуване до турски курорт, може би като последен опит за помиряване. Но не било писано.

Пристигайки в хотела, може би под въздействие на морската романтика и хубавата обстановка, аз се влюбих в едно момче от пръв поглед, за моя радост и той не беше безразличен. Бяхме връстници, той беше турчин и разговаряхме само на английски език. Срещите ни бяха скрити и много кратки, но това не ни попречи да се влюбим силно. В деня на заминаването ни се сбогувахме тайно и аз никога няма да забравя думите, които му казах: "Ще се върна при теб". Сега зная, че той не е повярвал, но кой ли би след 4 срещи за по половин час. Както и да е, прибрахме се в България и аз заведох дело за развод. Не мога да обясня в писмо целия ужас и мъка на момента. Родителите ми не ме подкрепяха, с бившия ми съпруг скандалите бяха ежедневие и аз реших, че трябва да замина за Турция при А. (така се казва лятната ми любов), не знаех нито къде отивам, нито езика - говорех английски и то не идеално. Да, притеснявах се, чужда страна, отиваш при някого, с когото едва се познавате, а и знаете мнението на повечето българи за Турция. Но бях сигурна, че трябва да бъда с А., знаех, че само така ще събера парчетата от себе си. Тогава между България и Турция имаше визов режим. Единственият начин да пребивавам в Турция за по-дълъг период беше работна виза. Доста перипетии преминах, за да я извадя, пропътувах общо 2000 км. В крайна сметка успях и през декември 1999 г. заминах при А. Всеки месец се връщах за седмица, за да бъда с детето си, а и за да ми слагат печат в паспорта, което по това време беше наложително.

Така минаха две години. През тези години имах само А. и любовта към детето ми. Всички приятели и близки мой роднини ме отписаха. Аз бях черната овца на рода. Никой не можеше да приеме "ненормалната" ми любов към този човек. "Да зареже мъжа си и да хукне след тази маймуна", това бяха част от коментарите. Две години след това синът ми трябваше да тръгне на училище и аз реших, че ще бъда до него. С А. решихме да се оженим и да се преместим в България. Там имахме пари, хубав живот, море, но сърцето ми беше тук при детето ми... Решението ни за брак срещна отпор от неговата фамилия - разведена жена, чужденка с дете... можете да си представите. Не бях мечтаната снаха. Срещу нас имаше натиск от всички страни. Моите родители не го искаха, неговите не ме искаха. Брат му идваше многократно да го навива да ме остави, сестра му и тя не остана по-назад, но ние бяхме решили... Една вечер той им се обади по телефона и каза, че се жени и заминава за България. Събрахме багажа, част от документите ни бяха готови и заминахме... Като си дойдохме тук, започнаха проблемите. Две седмици живяхме в родния ми дом, където не ни искаха. Намерихме жилище под наем в кв. Люлин и се пренесохме. Имахме спестени пари, но те се стопяваха по наемите, храната, документите на съпруга ми... И в един момент свършиха... Аз не работех също, по това време имах само гимназия, а за дипломата на съпруга ми от университета трябваха пари и процедури, за да я направим валидна тук. Случайно видях реклама на един турски ресторант в София и решихме да опитаме да намерим работа там, тъй като А. не знаеше дума български език, а само турски и английски. Слава Богу собствениците го наеха за сервитьор със заплата !!!150 лв. + бакшиш. Тези пари ни стигаха само за наема и за сметките... Имаше дни, в които нямахме пари за храна... Аз не можех да си намеря работа и изобщо беше ужасно. Детето живееше при баща си, но се виждахме ежедневно и това ме крепеше. Поне бяхме заедно по някакъв начин. Постепенно работодателите на А. му повярваха и в момента след 7 години е мениджър на ресторанта. Стъпихме си на краката, синът ми е тийнейджър, с когото много се обичаме, споделяме всичко, няма теми табу между нас. Той се привърза към А. и станаха приятели. Всекидневно е у дома с нас. Аз успях да завърша бакалавърска степен по педагогика в, сега ми предстои да запиша Магистърска степен. Родителите ни приеха с времето и сега аз много обичам свекърва ми. Толкова мила жена е, баща му винаги е засмян и все се шегува. Ведри хора са. За жалост баща ми почина и сега живеем с майка ми, за която се грижим.

Какво да кажа... много е трудно да разкажеш за живота си в едно писмо. Това са само щрихи от него. Има много подробности, които допълват драматичния характер на нашата връзка от
самото начало. Мога само да споделя, че всичко това ни сближи страшно много, кали ни и зная вече със сигурност, че за истинската любов няма граници. Няма религиозни войни там, където има любов, защото Бог е един! Аз съм християнка - върла феминистка, мъжът ми е мюсюлманин, но ние сме заедно въпреки всичко и всички. Обичаме се и то с онази зряла любов, която не хваща ръжда...

*Историите са публикувани със съкращения