Сякаш ми е отредена трудна, но истинска любов
Шестдесет и втора история
13 Август 2009
Реклама
Не зная откъде да започна. Преди 6 години прекратих една моя много дълга, но абсолютно безсмислена връзка и оттогава животът ми стана интересен. Скоро след това с един мой стар и много добър приятел установихме, че между нас има много повече от това – а именно страст и любов. За съжаление в този момент аз бях свободна, а той ангажиран, но въпреки това отношенията ни бяха много истински и честни. Характерите ни по принцип са много тежки и в един от моментите, когато аз отново му се бях разсърдила за нещо и не му отговарях по телефона почти месец, той ми прати sms, че ще се жени. Шокира ме, но не реагирах. Скоро след съобщението се видяхме, но аз отново не показах някакъв интерес към новината, освен въпроса „Защо го правиш?” и последвалия отговор: „Не зная”. Ние продължихме отношенията си, дори преди деня на сватбата бяхме заедно и си говорихме до 3 -4 часа сутринта, а на следващия заминахме на разходка за няколко дни. На мен обаче ми ставаше все по-трудно да издържам всичко това и малко по малко нещо в мен умираше - от появилото се негово дете, от всички празници, изкарани сред хора, но самотни, от откраднатите прекрасни дни и прибиранията ми в празния ми дом, от безкрайната ревност и дебнене, от обвиненията, че вината за всичко това е моя и т. н. Когато от цялата тази любов беше станала само и единствено болка той ми каза, че иска да живее с мен и ще се развежда. Да, ама не, за мен вече това не беше така желаното развитие на историята ни и просто си тръгнах. Краят на отношенията ни бе много труден, но....
Докато се чудех дали не съм изгубила и пропуснала любовта на живота си, срещнах един мъж. Всъщност той ме намери. Беше ме видял, потърсил телефона ми и започна да ми се обажда всеки ден по няколко пъти да си говорим. Докато един ден не се съгласих и да се видим. Той е с 20 години по-голям от мен. Обичам го толкова силно, че всеки път, когато помисля за него, нещо отвътре ми се свива и така вече трета година. Още в началото изпитах силна любов към него, но малко след това се оказа, че да – той не живее със съпругата си, както ми беше казал, но има приятелка, с която живее. Първоначалната ми реакция беше да избягам, та аз едва се бях отървала от подобна болка, но както винаги сърцето не слуша разума и просто приех факта. Според него обстоятелствата щяха да налагат това съжителство не повече от година още. Оттогава минаха 3 години. Тя знае за мен, дори ми беше звъняла по телефона да ми се кара нещо, но аз й затворих. Цялата ми връзка е низ от компромиси, но все още не съм се отказала, само че започвам да губя вяра в думите му. Зная, че ме обича; зная, че някои неща не зависят от него; зная, че все пак обстоятелствата ще се променят и ситуацията ще се разреши, но вече не зная кога и дали тогава няма пак да се окаже, че тази любов толкова ме е убила, че вече дори не мога да й се зарадвам.
Успех на всички, които са обречени да се борят за любовта, така е по-сладка и истинска!
*Историите са публикувани със съкращения
Докато се чудех дали не съм изгубила и пропуснала любовта на живота си, срещнах един мъж. Всъщност той ме намери. Беше ме видял, потърсил телефона ми и започна да ми се обажда всеки ден по няколко пъти да си говорим. Докато един ден не се съгласих и да се видим. Той е с 20 години по-голям от мен. Обичам го толкова силно, че всеки път, когато помисля за него, нещо отвътре ми се свива и така вече трета година. Още в началото изпитах силна любов към него, но малко след това се оказа, че да – той не живее със съпругата си, както ми беше казал, но има приятелка, с която живее. Първоначалната ми реакция беше да избягам, та аз едва се бях отървала от подобна болка, но както винаги сърцето не слуша разума и просто приех факта. Според него обстоятелствата щяха да налагат това съжителство не повече от година още. Оттогава минаха 3 години. Тя знае за мен, дори ми беше звъняла по телефона да ми се кара нещо, но аз й затворих. Цялата ми връзка е низ от компромиси, но все още не съм се отказала, само че започвам да губя вяра в думите му. Зная, че ме обича; зная, че някои неща не зависят от него; зная, че все пак обстоятелствата ще се променят и ситуацията ще се разреши, но вече не зная кога и дали тогава няма пак да се окаже, че тази любов толкова ме е убила, че вече дори не мога да й се зарадвам.
Успех на всички, които са обречени да се борят за любовта, така е по-сладка и истинска!
*Историите са публикувани със съкращения
