Тази история започва в далечната 1958 година

Сто и десета история

09 Септември 2009

Казвам се М. К. Искам да разкажа историята на моите родители В. К. и С. К. от гр. П. Не знам дали тяхната история е достойна за вашата инициатива, но знам, че е истинска. Тя започва в далечната 1958 г., когато родителите ми са ученици в единствената гимназия в града.

Баща ми е зодия лъв с асцедент лъв, представител е на един от най-старите занаятчийски родове в града. Родът К. идва от гр. Кукуш /Гърция/. Това са бежанци, които по времето на Илинденско-Преображенското въстание бягат от опожарения град Кукуш и се заселват в България.
Майка ми С. Н. е дете на най-богатия и проспериращ турски род в околията. Нейният баща Н. И. е етнически турчин с изключително национално самосъзнание, който е създател на първия и единствен анти-Ньойски комитет в България.
Н. И. е общественик и спомоществовател на първото турско читалище в гр. П., създател на обществена библиотека, инициатор на много мероприятия и инициативни комитети. От личния му архив става ясно, че е бил човек с изключително самосъзнание на български гражданин.
Владеел е писмено и говоримо три езика: български, турски и арабски.
1954 година му национализират всички имоти и този човек изпраща дъщеря си да учи във време, в което сред етническите турци се е смятало, че жената няма нужда от образование и така…

В лето 1958, чрез очите на две деца се срещат два свята.
Едното – здраво, силно и буйно момче, със синьозелени очи, естественият лидер в махалата с прякор „каленото” и другото дете нежно, скромно и кротко момиченце с бяла кожа, с естествена смиреност, с уважение към другото мнение в лицето на моята майка С.
Луда любов, буйни страсти, ученически случки, приятелска конспирация и много обич, и много вяра, че тази любов има бъдеще, не само в техните души, а и очите на техните родове.
Интересна любов. Не познаваща секса. Пазеща достойнството и на двете страни. С много перипетии. Когато в лето 1962 майка ми „пристава” на баща ми, неговото семейство я приема като родна дъщеря. Голям човек е бил българският ми дядо А., който се обърнал и казал на баща ми следното: „Която и да избереш В., ще бъде наша дъщеря. Ти ще живееш с нея. Искам ти да си щастлив.”
Майка ми е мюсюлманка, тя и до сега не яде свинско. Още в първия ден на встъпването й в българската къща започват да къкрят по две манджи: едната със свинско, а другата с телешко, още от първия ден става ясно, че къщата на баща ми се обогатява с още една култура – мюсюлманската.
Оттогава та до днес у нас се празнуват всички мюсюлмански и християнски празници.
От своите родители знам, че не религията, не етническата принадлежност правят човека, аз нося и двете и не знам коя ми половина е християнска и коя половина мюсюлманска, нямам спомен кой език първо съм проговорила, дали е български или турски, за мен майчиният ми език е турският, бащиният ми език е българският, но нито един от тях няма превес.

За това не приемам някой да размахва етническата карта и безотговорно да ме заплашва!
Всички роднини на майка ми са се изселили в Истанбул още 1954 година. В България остават само майка й, баща й и нежененият й брат. В момента майка ми е сама в България. Тя всеки ден разговаря със своите роднини в Истанбул. Ние всички много се обичаме. Аз и брат ми А. по-често отскачаме до големия град, но знаете ли, майка ми има и други роднини и те са българският род. За тях тя е нашата С., за тях тя е тази, на която те разчитат и в добро, и зло.
Да се върнем към любовта. Родителите ми са работохолици. Имат две внучки и един внук. Богати са, но най-голямото им богатство са човешките им взаимоотношения. Те успяха да ни възпитат в трудолюбие, отговорност, уважение, лоялност и приемане на другото мнение. Мисля, че направиха от нас хора с широка кройка.

В 2008 година майка ми и баща ми имаха юбилей - 50 години любов. Нашият подарък към тях беше посещение в Истанбул и събиране на вечеря на целия род на майка. Изключителен съорганизатор стана един от моите братовчеди- У. бей. Той организира в своя ресторант празничната вечеря за 60 души, срещнахме се с хора, които не познавахме, а сякаш вчера сме били с тях. Любовта няма граници и не търпи такива. Този път татко поиска официално ръката на майка ми от нейните роднини и те я дадоха с обич и признателност за неговата обич, признателност и гостоприемство. Вълнуваща среща. Направихме специален филм на тази голяма наша родителска сватба и се почувствахме още по-богати, защото кръвта вода не става...
Разказвам Ви тази история без претенции да е най-интересната, а за да споделя с Вас богатството на своя живот. Елате на нашата трапеза. Вкусете от баницата на майка, отпийте от ракията на татко и си спомняйте за неговите думи: „Яжте, пийте и добра дума думайте”. Разказвам Ви тази приказка за любовта, в която и аз участвам, за да Ви дам поне малко от моята вяра, че хубавите неща се случват. Вярно, не е лесно, не са даром. За тях човек се бори всеки ден, стига да има добра дума.