"Той не знае, че съм ви написала нашата история"
Четиридесет и пета история
30 Юли 2009
Реклама
Здравейте.
Пише ви едно отчаяно момиче на 23 г. И иска да ви разкаже своята история, която може би е комерсиална, но нека да я чуете. Историята е дълга и затова ще я съкратя.
Имам сериозен приятел от моя роден дом. Запознахме се, когато аз бях на 14г., а той почти на 20г. Излизахме известно време и след 2 хубави седмици той ме целуна. Тогава осъзнахме, че се обичаме. Бяхме и щастливи и скарани, но никога не сме се разделяли за повече от няколко часа. И така цели 6 години. Аз станах студент в СУ, а той стана международен шофьор, но въпреки всичко си имахме огромно доверие и намирахме време и начин да се видим и да се гушнем. Но на 6 май (Гергьовден), прибирайки се в моя град да празнуваме неговия имен ден по семейно, се случи нещо. Моята сестра ми разказа, че преди 1 месец той й се нахвърлил да я целува, но тя се дръпнала, скарала му се и нищо не се е случило (не искала да се караме, затова не ми го споделила по-рано). Аз се разделих с него веднага щом разбрах, със скандал по телефона, дори не отидох на празника му. Беше много трудно, много болеше, защото наистина го обичах, но така реших. Около 3 години бяхме разделени. Чували сме се по телефона да се поздравим за разни празници, а също така сме се и виждали (много рядко). След 3 години раздяла и малко по-чести комуникации с въпросния човек осъзнах, че никога не сам го забравяла, колкото и да съм искала, и че все още го обичам, че съм готова да простя и да сме заедно.
Нещата не закъсняха - през март 2009 ние заживяхме заедно. Сега аз и той работим в София, но аз съм все още студентка и работя през нощта, т.е. нямаме много време един за друг. Имахме проблеми първия месец докато се поопознаем и свикнем един с друг, защото за 3 години всеки е имал негов начин на живот. Но както и да е, някак си нещата се нормализираха, всичко стана пак хубаво - като в приказка. И изведнъж една вечер, прибирайки се късно от работа (2.30h.) аз тайничко надникнах в неговия скайп, където попаднах на Е. и един техен разговор, в който си пращат целувки за довиждане. Много ме заболя след всичко изживяно, казано, простено и уж вече забравено и разрешено. Загасих лаптопа и си легнах. На следващия ден сутринта не можах да се сдържа и още с отваряне на очи от устата ми излезе въпросът: ”Коя е Е.?”. Той каза: ”Какво ми говориш? Тя е просто колежка. Какво ще ме питаш?”. И така говорихме дълго, бях много ядосана, той твърдеше, че само се закачат, че няма нищо между тях, че седят на едно бюро, че си има приятел, че знае за мен и т.н. Не му повярвах. Не си говорим от 2 дни въпреки че споделяме едно легло. Аз реших, че трябва да се изнеса, тъй като така не може да я караме. Не трябва да се мъчим, въпреки че се обичаме. Тогава той проговори: „Не се изнасяй, недей. Обичам си те.” Не знам какво да правя, знам че ме обича, защото при мен положението е същото – и аз не искам да съм далече от него. Объркана съм.Какво ще се промени, ако останем заедно - може би това ще се повтори или не. А какво пък ще се промени, ако се разделим - дали няма да е грешка, все пак това е човекът, когото винаги съм обичала. Когато съм с него, не забелязвам никой друг мъж.
В общи линии това е моята история без край. Благодаря, че ме изслушахте. Предполагам, че имате представа какво да предприема. Чакам вашият съвет. Той не знае, че съм ви написала нашата история.
Поздрави: М.
*Историите са публикувани със съкращения
Пише ви едно отчаяно момиче на 23 г. И иска да ви разкаже своята история, която може би е комерсиална, но нека да я чуете. Историята е дълга и затова ще я съкратя.
Имам сериозен приятел от моя роден дом. Запознахме се, когато аз бях на 14г., а той почти на 20г. Излизахме известно време и след 2 хубави седмици той ме целуна. Тогава осъзнахме, че се обичаме. Бяхме и щастливи и скарани, но никога не сме се разделяли за повече от няколко часа. И така цели 6 години. Аз станах студент в СУ, а той стана международен шофьор, но въпреки всичко си имахме огромно доверие и намирахме време и начин да се видим и да се гушнем. Но на 6 май (Гергьовден), прибирайки се в моя град да празнуваме неговия имен ден по семейно, се случи нещо. Моята сестра ми разказа, че преди 1 месец той й се нахвърлил да я целува, но тя се дръпнала, скарала му се и нищо не се е случило (не искала да се караме, затова не ми го споделила по-рано). Аз се разделих с него веднага щом разбрах, със скандал по телефона, дори не отидох на празника му. Беше много трудно, много болеше, защото наистина го обичах, но така реших. Около 3 години бяхме разделени. Чували сме се по телефона да се поздравим за разни празници, а също така сме се и виждали (много рядко). След 3 години раздяла и малко по-чести комуникации с въпросния човек осъзнах, че никога не сам го забравяла, колкото и да съм искала, и че все още го обичам, че съм готова да простя и да сме заедно.
Нещата не закъсняха - през март 2009 ние заживяхме заедно. Сега аз и той работим в София, но аз съм все още студентка и работя през нощта, т.е. нямаме много време един за друг. Имахме проблеми първия месец докато се поопознаем и свикнем един с друг, защото за 3 години всеки е имал негов начин на живот. Но както и да е, някак си нещата се нормализираха, всичко стана пак хубаво - като в приказка. И изведнъж една вечер, прибирайки се късно от работа (2.30h.) аз тайничко надникнах в неговия скайп, където попаднах на Е. и един техен разговор, в който си пращат целувки за довиждане. Много ме заболя след всичко изживяно, казано, простено и уж вече забравено и разрешено. Загасих лаптопа и си легнах. На следващия ден сутринта не можах да се сдържа и още с отваряне на очи от устата ми излезе въпросът: ”Коя е Е.?”. Той каза: ”Какво ми говориш? Тя е просто колежка. Какво ще ме питаш?”. И така говорихме дълго, бях много ядосана, той твърдеше, че само се закачат, че няма нищо между тях, че седят на едно бюро, че си има приятел, че знае за мен и т.н. Не му повярвах. Не си говорим от 2 дни въпреки че споделяме едно легло. Аз реших, че трябва да се изнеса, тъй като така не може да я караме. Не трябва да се мъчим, въпреки че се обичаме. Тогава той проговори: „Не се изнасяй, недей. Обичам си те.” Не знам какво да правя, знам че ме обича, защото при мен положението е същото – и аз не искам да съм далече от него. Объркана съм.Какво ще се промени, ако останем заедно - може би това ще се повтори или не. А какво пък ще се промени, ако се разделим - дали няма да е грешка, все пак това е човекът, когото винаги съм обичала. Когато съм с него, не забелязвам никой друг мъж.
В общи линии това е моята история без край. Благодаря, че ме изслушахте. Предполагам, че имате представа какво да предприема. Чакам вашият съвет. Той не знае, че съм ви написала нашата история.
Поздрави: М.
*Историите са публикувани със съкращения
