Той замина да учи и така пътищата ни се разделиха
Осемдесет и трета история
24 Август 2009
Реклама
Здравейте!
Казвам се А. и искам да ви разкажа и моята история за един човек, който търся от много години, за един човек, който е мой.... брат.
Трудно ми е да започна, защото историята за миналото е много болезнена и с нея ще нараня много хора, затова ще я пропусна. С две думи ще отбележа, че ние с него сме от различни бащи, но ни свързва нещо много важно - нашата майка.
Като деца нямахме възможност да се виждаме много, но от малкото останало в моето съзнание, са спомени много хубави и скъпи за мен. За него аз бях неговата по-малка миличка сестричка, а той за мен – баткото, когото много обичах и обожавах. Последните ми спомени са отпреди 15 години. Тогава се видяхме за последен път. Аз бях тийнейджърка, а той вече беше приет за студент във В.
Той замина да учи и така пътищата ни се разделиха. Навремето нямаше мобилни телефони и интернет и така съвсем изгубихме връзка. Минаха години, аз създадох свое семейство и имам две чудесни деца, които изпълват дните ми с много обич, но вътре в мен споменът за моето братче не ми даваше мира. Моят съпруг ме съветваше да го търся, да не се отказвам. Да, но как?
Веднъж съвсем случайно (а може би не) се запознах с една жена, която се оказа, че е от същото село, в което живееше по-рано той. Разпитах я дали го познава и научих, че се е завърнал и отново живее със семейството си там. Помолих я да му поиска телефонен номер, за да му се обадя, но не бях сигурна дали той ще иска да се видим. Тя обеща да говори с него, ако го срещне.
Всичко в живота ми се обърна. Исках да го видя на всяка цена, ако ще и после да съжалявам. Не можех да чакам повече. Реших да се справя сама. Влязох в интернет, поразрових се и не беше много трудно да открия телефонния му номер, но сега предстоеше най-трудната задача - да му се обадя. Притеснявах се дали ще иска да говори с мен. Ами ако това не е неговият телефонен номер?
Престраших се и набрах с треперещи ръце номера и зачаках. Отсреща ми отговори приятен женски глас, представих и се и тя веднага го извика. Когато разбра, че съм неговата сестра, той се зарадва страшно много и обеща като се върнат (бяха на море) да се обади и да се видим. Вечерта разказах всичко на съпруга си и зачакахме. След 3 дена той ми се обади, че ще дойдат на гости с неговата съпруга. И така, вече 3 месеца поддържаме постоянна връзка с моето братче. Виждаме се през ден, децата свикнаха много бързо с вуйчо си и вуйна си. За тези 3 месеца изживяхме толкова радостни дни заедно, че за тези петнадесет години, през които бяхме разделени, ако бяхме заедно, може би нямаше да изживеем толкова радост. След толкова години раздяла най-накрая постигнах най-голямата цел в живота си: да намеря моя брат.
С уважение: А. П.
*Историите са публикувани със съкращения
Казвам се А. и искам да ви разкажа и моята история за един човек, който търся от много години, за един човек, който е мой.... брат.
Трудно ми е да започна, защото историята за миналото е много болезнена и с нея ще нараня много хора, затова ще я пропусна. С две думи ще отбележа, че ние с него сме от различни бащи, но ни свързва нещо много важно - нашата майка.
Като деца нямахме възможност да се виждаме много, но от малкото останало в моето съзнание, са спомени много хубави и скъпи за мен. За него аз бях неговата по-малка миличка сестричка, а той за мен – баткото, когото много обичах и обожавах. Последните ми спомени са отпреди 15 години. Тогава се видяхме за последен път. Аз бях тийнейджърка, а той вече беше приет за студент във В.
Той замина да учи и така пътищата ни се разделиха. Навремето нямаше мобилни телефони и интернет и така съвсем изгубихме връзка. Минаха години, аз създадох свое семейство и имам две чудесни деца, които изпълват дните ми с много обич, но вътре в мен споменът за моето братче не ми даваше мира. Моят съпруг ме съветваше да го търся, да не се отказвам. Да, но как?
Веднъж съвсем случайно (а може би не) се запознах с една жена, която се оказа, че е от същото село, в което живееше по-рано той. Разпитах я дали го познава и научих, че се е завърнал и отново живее със семейството си там. Помолих я да му поиска телефонен номер, за да му се обадя, но не бях сигурна дали той ще иска да се видим. Тя обеща да говори с него, ако го срещне.
Всичко в живота ми се обърна. Исках да го видя на всяка цена, ако ще и после да съжалявам. Не можех да чакам повече. Реших да се справя сама. Влязох в интернет, поразрових се и не беше много трудно да открия телефонния му номер, но сега предстоеше най-трудната задача - да му се обадя. Притеснявах се дали ще иска да говори с мен. Ами ако това не е неговият телефонен номер?
Престраших се и набрах с треперещи ръце номера и зачаках. Отсреща ми отговори приятен женски глас, представих и се и тя веднага го извика. Когато разбра, че съм неговата сестра, той се зарадва страшно много и обеща като се върнат (бяха на море) да се обади и да се видим. Вечерта разказах всичко на съпруга си и зачакахме. След 3 дена той ми се обади, че ще дойдат на гости с неговата съпруга. И така, вече 3 месеца поддържаме постоянна връзка с моето братче. Виждаме се през ден, децата свикнаха много бързо с вуйчо си и вуйна си. За тези 3 месеца изживяхме толкова радостни дни заедно, че за тези петнадесет години, през които бяхме разделени, ако бяхме заедно, може би нямаше да изживеем толкова радост. След толкова години раздяла най-накрая постигнах най-голямата цел в живота си: да намеря моя брат.
С уважение: А. П.
*Историите са публикувани със съкращения
