В този живот нищо стойностно не се постига лесно
Седма история
14 Юли 2009
Реклама
Искам да разкажа за своята битка на полето на любовта. Лично за мен там всички битки са позволени, защото когато обичаш, нищо и никой не е в състояние да те откъсне от обекта на любовта ти.
Аз и моят приятел К. се запознахме преди 5 години и се влюбихме един в друг от пръв поглед. Бяхме много щастливи заедно - той работеше в Лондон, а аз живеех в България (тогава още учех), но не спирахме да си разменяме телефонни обаждания, писма по електронната поща и вечните съобщения. През кратките ваканции, които имаше К. идваше, за да ги прекара с мен. Бяхме много влюбени, много щастливи. Тогава обаче се случи нещо. Моя позната разпространи, че очаква дете от него. Сякаш не можех да повярвам, че всичкото това щастие е за мен, аз толкова лековерно й повярвах, че напуснах без обяснение К. Не отговарях на многобройните му обаждания, нито на писмата и съобщенията му. За мен думите на тази жена се бяха оказали 100 процента истина, дори не си направих труда да проверя.
Добре че все пак бях споделила причината за раздялата ни с моята приятелка. За нея това бе шок, но и голяма глупост. За нея К. бе едно възпитано и свястно момче, което много държи на мен. Но аз не вярвах и не вярвах.
Откъснах се от близките си, от общите ни познати с К., исках да ги забравя , за да забравя и болката. Плачех по цели нощи, когато осъзнах, че обичам този човек, че ми е много трудно да живея без него и че е дошъл моментът да направя всичко, за да си го върна. Изпитвах силни угризения - заради другата жена, заради нероденото й дете и за това, че исках моят живот да се нареди, а другите да страдат. Реших да разпитам за нея - да разбера какво е семейството и такива неща. Тогава исках да успокоя съвестта си. Сякаш съдбата бе решила да ми подаде ръка - моята близка приятелка бе разбрала за връзката на тази жена с друг човек - видяла ги заедно, били много щастливи. Казах си: защо тогава тя трябва да има дете точно от моята любов, от любовта на моя живот? Намерих адреса й и отидох да говоря с нея. В началото отричаше, но после призна - никога не било имало нищо между тях с К., били просто приятели. А тя искала да бъдат нещо повече. Спомням си как взех първия самолет за Лондон. Всичко ми бе в мъгла - но аз го обичах и исках да съм с него. Знаех адреса му и така всичко започна отново.
Не изоставяйте любовта и знайте: в този живот нищо стойностно не се постига лесно!!!
*Историите са публикувани със съкращения
Аз и моят приятел К. се запознахме преди 5 години и се влюбихме един в друг от пръв поглед. Бяхме много щастливи заедно - той работеше в Лондон, а аз живеех в България (тогава още учех), но не спирахме да си разменяме телефонни обаждания, писма по електронната поща и вечните съобщения. През кратките ваканции, които имаше К. идваше, за да ги прекара с мен. Бяхме много влюбени, много щастливи. Тогава обаче се случи нещо. Моя позната разпространи, че очаква дете от него. Сякаш не можех да повярвам, че всичкото това щастие е за мен, аз толкова лековерно й повярвах, че напуснах без обяснение К. Не отговарях на многобройните му обаждания, нито на писмата и съобщенията му. За мен думите на тази жена се бяха оказали 100 процента истина, дори не си направих труда да проверя.
Добре че все пак бях споделила причината за раздялата ни с моята приятелка. За нея това бе шок, но и голяма глупост. За нея К. бе едно възпитано и свястно момче, което много държи на мен. Но аз не вярвах и не вярвах.
Откъснах се от близките си, от общите ни познати с К., исках да ги забравя , за да забравя и болката. Плачех по цели нощи, когато осъзнах, че обичам този човек, че ми е много трудно да живея без него и че е дошъл моментът да направя всичко, за да си го върна. Изпитвах силни угризения - заради другата жена, заради нероденото й дете и за това, че исках моят живот да се нареди, а другите да страдат. Реших да разпитам за нея - да разбера какво е семейството и такива неща. Тогава исках да успокоя съвестта си. Сякаш съдбата бе решила да ми подаде ръка - моята близка приятелка бе разбрала за връзката на тази жена с друг човек - видяла ги заедно, били много щастливи. Казах си: защо тогава тя трябва да има дете точно от моята любов, от любовта на моя живот? Намерих адреса й и отидох да говоря с нея. В началото отричаше, но после призна - никога не било имало нищо между тях с К., били просто приятели. А тя искала да бъдат нещо повече. Спомням си как взех първия самолет за Лондон. Всичко ми бе в мъгла - но аз го обичах и исках да съм с него. Знаех адреса му и така всичко започна отново.
Не изоставяйте любовта и знайте: в този живот нищо стойностно не се постига лесно!!!
*Историите са публикувани със съкращения
