Всички момчета, в които се влюбвах, ме отблъскваха
Седемдесета история
18 Август 2009
Реклама
Здравейте, мило предаване и всички, които ще прочетат моята история.
Искам да ви разкажа и моята история. Не заради наградата, а за да разбере България колко много обичам моето момче. Аз съм едно 18-годишно момиче и страдам от церебрална парализа... По тази причина всички момчета, в които се влюбвах, ме отблъскваха. За първи път се влюбих в братовчед на моя много добра приятелка. Но за съжаление нямах късмет с него... Веднага щом разбра, той ми каза "няма да стане, не си мой тип момиче". При тези думи аз се затворих в себе си, спрях да излизам с приятелките си, за да не го виждам и така в продължение на 4 години. Излизах само по празници. Влюбих се и в много други, но пак несподелена беше любовта ми. И така разочарование след разочарование... до момента, в който в skype ми писа мой приятел, че в сайт за хора с увреждания ме е видял негов приятел също с церебрална парализа (хеми пареза на дясната ръка и десния крак). Аз малко се учудих на това, но все пак казах на този приятел да му даде скайпа ми. И така се запознах с един прекрасен човек на име Б. Още първите дни разбрах, че е много добър, мил, грижовен. Разменихме си снимки и телефони и така всичко стана като на шега, но още на 2-рия ден от запознанството ни се обичахме. Звъняхме си постоянно, помагаше ми страшно много, както в училище, така и ако имам проблеми с компютъра, защото той работи като компютърен специалист в една фирма в родния му град В. Още със запознанството ни казах на майка ми и всички мои близки и познати за него и те нямат нищо против връзката ни. И така с моето слънце Б. си бяхме много щасливи заедно до момента, в който той изведнъж реши да запише висше образование в Р. Тогава беше много объркан и изнервен, че не знае какво да прави. И поиска да се разделим за известно време, докато се оправи. Аз не исках да се разделяме, но и нямах избор. И така сме разделени и до днес... Въпреки всичко ние си останахме приятели, но аз го обиквам все повече и повече с всеки изминал ден. Но ето, че резултатите от университета излязоха и се разбра, че не е приет. И точно затова реших да ви напиша и моята история, защото той сега е решен да се махне от родния си град, дори от България, а ако това стане и наистина замине, няма да се върне. Страшно съм отчаяна и не знам какво да правя...
*Историите са публикувани със съкращения
Искам да ви разкажа и моята история. Не заради наградата, а за да разбере България колко много обичам моето момче. Аз съм едно 18-годишно момиче и страдам от церебрална парализа... По тази причина всички момчета, в които се влюбвах, ме отблъскваха. За първи път се влюбих в братовчед на моя много добра приятелка. Но за съжаление нямах късмет с него... Веднага щом разбра, той ми каза "няма да стане, не си мой тип момиче". При тези думи аз се затворих в себе си, спрях да излизам с приятелките си, за да не го виждам и така в продължение на 4 години. Излизах само по празници. Влюбих се и в много други, но пак несподелена беше любовта ми. И така разочарование след разочарование... до момента, в който в skype ми писа мой приятел, че в сайт за хора с увреждания ме е видял негов приятел също с церебрална парализа (хеми пареза на дясната ръка и десния крак). Аз малко се учудих на това, но все пак казах на този приятел да му даде скайпа ми. И така се запознах с един прекрасен човек на име Б. Още първите дни разбрах, че е много добър, мил, грижовен. Разменихме си снимки и телефони и така всичко стана като на шега, но още на 2-рия ден от запознанството ни се обичахме. Звъняхме си постоянно, помагаше ми страшно много, както в училище, така и ако имам проблеми с компютъра, защото той работи като компютърен специалист в една фирма в родния му град В. Още със запознанството ни казах на майка ми и всички мои близки и познати за него и те нямат нищо против връзката ни. И така с моето слънце Б. си бяхме много щасливи заедно до момента, в който той изведнъж реши да запише висше образование в Р. Тогава беше много объркан и изнервен, че не знае какво да прави. И поиска да се разделим за известно време, докато се оправи. Аз не исках да се разделяме, но и нямах избор. И така сме разделени и до днес... Въпреки всичко ние си останахме приятели, но аз го обиквам все повече и повече с всеки изминал ден. Но ето, че резултатите от университета излязоха и се разбра, че не е приет. И точно затова реших да ви напиша и моята история, защото той сега е решен да се махне от родния си град, дори от България, а ако това стане и наистина замине, няма да се върне. Страшно съм отчаяна и не знам какво да правя...
*Историите са публикувани със съкращения
