Здравейте казвам се С. и ще разкажа историята си с К. Всичко започна на шега, бях на 15 и бях със семейството си в Япония за 2 години, нашите бяха там по работа, а аз учех .Започнах да влизам в един чат и там се запознах с много хора, бяхме нещо като компания, само където не се виждах с тях, те излизаха на срещи, но аз нямаше как да отида, защото бях на много километри от България. В този чат се запознах и с К. Първоначално бяхме само приятели, около един месец и после не знам какво ми стана, но имах чувството, че започвам да се влюбвам, а го бях виждала само на една снимка. Бяхме много добри приятели, дори си споделях много неща с него и един ден реших да му кажа, че изпитвам чувства към него, но той разбира се не ми повярва, първо защото се познавахме не от много време и второ защото не се бяхме виждали. Но аз не се отказах месеци наред му го повтарях и наистина започнах да имам много силни чувства. После станахме нещо като виртуални гаджета, но имах чувството, че той не ме приемаше много на сериозно, а просто ей така си пишеше с мен. След доста време ми каза, че си е намерил приятелка и не иска повече да ми дава надежди и че когато си дойда в България, ще се видим и тогава ще решим какво да правим. Беше ми много тежко, въпреки че дори не го бях виждала. Знаех, че го обичам. Така или иначе нещата с това момиче не потръгнаха и аз реших да се боря. Не беше много лесно, останахме само приятели, даже той спря да ми пише, а само чакаше аз да го заговоря. И това продължи година и нещо. Оставаха ми 3 месеца, докато си дойда в България. И тогава реших пак да му намекна за нас и разбрах, че пак си има приятелка. Толкова гадно ми стана, реших, че вече няма никакъв смисъл и го блокирах в скайп. След като си дойдох обаче той пак ме потърси, беше ми писал в един сайт за запознанства, защото нямаше как в скайп. И без това с една приятелка щяхме да ходим до мола и му казах, ако иска, да се видим там. Видяхме се, ходихме на кафе, но аз съм доста притеснителна и май тогава не му направих голямо впечатление. Тогава той пак започна да ми пише по-закачливи неща, казваше, че този път може би ще се получи. И пак реших за пореден път да се боря. Два или три пъти винаги приятелката ми идваше с нас на срещите и веднъж решихме да се видим само двамата. Беше ужасна среща! И той беше малко притеснителен, и аз. И почти през цялото време не си говорехме. Той ме изпрати до спирката там пак не си говорихме и тъкмо се качих на трамвая, той ми прати смс, че няма да се получат нещата и иска да си остане с приятелката му.

За пореден път останах наранена, дори го намразих.Около една година не подържахме никаква връзка. И след една година той случайно ме видял някъде на улицата и после вечерта ми писа пак в онзи сайт, че ме е видял и му станало много гадно и само като видях, че ми е писал, имах чувството, че пак ще се влюбя в него дори да знаех, че отново ще ме нарани. Започнахме пак да си пишем, той тъкмо беше скъсал с приятелката си и започнахме да излизаме пак. Казваше ми, че този път всичко е различно. Мина един месец и приятелката му отново се появи. Направи му разни проблеми и той нямаше избор, пак трябваше да се върне при нея. Отново смазана, унижена и безпомощна се почувствах. Реших да го забравя и вече да не подлъгвам, че ще се промени. Започнах да излизам с едно друго момче, нещата вървяха горе долу добре и после, след половин година, К. пак се появи в живота ми. Покани ме на кино като приятели, но пак искаше да ме подлъже, аз тогава му казах, че вече излизам с друг и не искам вече да съм с него. Тогава пак спряхме да поддържаме връзка. И след около три-четири месеца той отново ми писа и ми каза, че ще се постарае поне като приятел, не знаех какво да правя: дали да му повярвам отново, но толкова много го обичах. Вече бяха минали 4 години откакто се бяхме запознали и откакто опитвахме да наредим нещата между нас. Реших да рискувам, знаех, че пак ще минат един два месеца и ще ме нарани, но чувствах, че не мога без него. Тръгнахме отново и до сега всичко е наред. Този път не ме излъга... Каза ми, че никое момиче не го е чакало толкова и сега е сигурен повече от всякога, че иска да е с мен и ще направи всичко възможно да не повтаря старите грешки. Не съжалявам, че го чаках толкова, защото с никой друг не съм била толкова щастлива, колкото с него.

*Историите са публикувани със съкращения