Всичко започна през пролетта на 1978 г.
Осемдесет и седма история

Пише Ви една 52-годишна жена. Казвам се Р. С моя съпруг редовно следим сериала "Перла" и сякаш изживявам отново историята на нашата любов. Всяка серия ме връща в годините на нашата младост и си спомням как се борих, за да спечеля любовта на човека до мен - моя съпруг И. Нашите съдби с Инджи са толкова близки, че като научих, че с актрисата, която изпълнява ролята на Инджи, сме родени на една и съща дата /17 февруари/ реших, че съдбата ми дава знак да споделя с Вас историята на любовта ни.
Всичко започна през пролетта на 1978 г. Запознах се с И. на студентско парти /двамата бяхме студенти във Висшия инженерно-строителен институт, но различни специалности/. Отначало само го харесвах, но колкото по-често се събирах с неговата компания и бях близо до него, толкова чувствата ми се засилваха и в един момент се оказах влюбена до уши в него. Обичах го толкова много, че не осъзнавах или не исках да приема факта, че той само флиртува, а не е влюбен в мен. Достатъчно ми беше да имам макар и малко внимание от негова страна и му се отдавах изцяло. И. стана първия мъж в живота ми. Година и половина по-късно забременях, но той отказа да се оженим. Не намерих сили в себе си да задържа детето и абортирах. След аборта И. отбягваше контактите с мен. Изживях го много тежко, но не го намразих. Понасях всичките му флиртове с други момичета, само и само да бъда в неговата компания, да го виждам и бъда близо до него.
Но дойде краят на студентските години и всеки от нас замина да работи в родното си място /И. - във В., а аз - в Х./. В продължение на три години срещите ни бяха редки и случайни. Обаждах му се няколко пъти и по телефона. При последното обаждане разбрах, че търси специално лекарство за болния си баща. Направих всичко възможно да намеря лекарството и така си осигурих едно посещение при И. в неговото село. Отидох до с. Р., но това посещение окончателно ме убеди, че трябва да стане "чудо", за да отговори И. на чувствата ми. Но аз не се отказах да мечтая и да вярвам, че някой ден той ще бъде мой. Не можех да си представя, че ще се омъжа за друг. И "чудото" стана. През септември 1984 г. му се обадих по телефона и той ме покани на гости във В. Може би тогава нещо се е пречупило в него или ме е видял в друга светлина, но на 01.11.1984 г. се сгодихме. Заминах с него за В. Началото на съвместния ни живот не беше това, за което бях мечтала. Отношенията ни бяха по-скоро протоколни и това много ми тежеше. С раждането на първия ни син всичко се обърна на 180 градуса. Любовта ни стана взаимна. Изживяхме толкова хубави мигове, че цял живот няма да ги забравя. Седемгодишната ми борба за тази споделена любов се увенча с успех - имах едно щастливо семейство. С много обич заченахме и родих и втория ни син. Всичко беше чудесно - обичахме се, имахме две хубави деца, имахме си и свой дом. След години, заради ученето на децата, се преместихме да живеем и работим в С. И тук създадохме свой дом. Момчетата пораснаха и заминаха да следват в Германия. И тогава съдбата ни поднесе лошо изпитание - при профилактичен преглед откриха на съпруга ми здравословен проблем. Бяхме шокирани. Тръгнахме по лекари, но ни успокоиха, че с лекарства всичко ще се нормализира. Две години се надявахме всичко да се оправи. Не се получи, даже стана по-лошо. В един момент и двамата рухнахме психически и бяхме отчаяни. Аз първа се съвзех и си върнах вярата, че нещата ще се оправят, че има изход от ситуацията. Прочетох много неща за това заболяване, търсех съвети и помощ от приятели и познати. Стигнахме до преглед и лечение в Германия. Два месеца и половина бяхме разделени: той - в Германия, аз - в България. Върна се в началото на май 2009 г. бодър, жизнен, работоспособен - с други думи - излекуван.
Благодаря на Господ, че ми даде сили и на приятелите ни, че ни подкрепиха в борбата за здравето на мъжа на моя живот и бащата на моите деца. Обичам го и силно вярвам, че ще остареем един до друг и заедно ще се радваме на успехите на децата и внуците ни.
Разказано от сърцето на Р. Н.
*Историите са публикувани със съкращения