Забелязах я много преди тя мен
Осемдесет и втора история
24 Август 2009
Реклама
Здравейте!
Ще ви опиша накратко моята (вече нашата) любовна история и то не толкова, защото искам да стане достояние на всички, а по-скоро, за да зарадвам моята любов, вече съпруга. М. е изключително романтична натура и винаги много се вълнува, когато гледа различни филми или сериали по bTV. Споменавам телевизията, не за да "събирам точки", но защото действително гледаме предимно нея. За съжаление пропуснахме началните серии на "Перла", но вече това е любимият ни семеен филм (дори понякога приятелите ми се майтапят с мен за това). Особено ме радва, когато го гледаме и тя се радва на случващото се м/у Мехмет и Инджи, тя й е любимка, заради което вечерите ни от 20 до 22ч са заети :)
Но нека споделя каква беше нашата история. Забелязах я много преди тя мен и проучвах чрез приятели къде работи, какво учи и т.н. Така разбрах, че и двамата сме студенти в София, но сме от един и същи роден град. И така, една Коледа, когато обикновено всеки е по родните си места, за да прекара празника със семейството си, аз отидох на кафе. Това беше първата ми (и последна) среща с някакво момиче, среща от чат. Така и не помня името или друго за въпросното момиче, но когато си тръгвахме от кафето, аз видях - предполагам се сещате кой - М. Макар и дотогава да не се познавахме, аз не издържах и отидох направо при нея. Тя беше с приятели, само се запознахме (явно и тя ме бе виждала в Студентски град), разменихме телефоните и се уговорихме да се чуем. Отпратих момичето от чата и вече нямах търпение да се чуем с М. Така и стана, излязохме, после отново. Всичко звучи сладникаво дотук, но тя всъщност се държеше дистанцирано, особено когато се прибрахме в София. Отбягваше ме известно време, имахме случайни срещи, когато си мислеше, че я преследвам и дори - че съм едва ли не някакъв луд. Да, луд бях, но по нея и точно затова не спрях да държа на нея и да искам да сме заедно. Минаха няколко години в "преследване" като кучето и котката и ето ни сега - женени, при това 2 години.
Дори ходихме специално в Истанбул за халки. Сигурен съм, че вашата награда би зарадвала много моята любима половинка, затова много ми се иска да направя такава романтична изненада, защото да си призная - не ги правя толкова често или пък достатъчно романтични. Обичам я и бих направил всичко за нея.
*Историите са публикувани със съкращения
Ще ви опиша накратко моята (вече нашата) любовна история и то не толкова, защото искам да стане достояние на всички, а по-скоро, за да зарадвам моята любов, вече съпруга. М. е изключително романтична натура и винаги много се вълнува, когато гледа различни филми или сериали по bTV. Споменавам телевизията, не за да "събирам точки", но защото действително гледаме предимно нея. За съжаление пропуснахме началните серии на "Перла", но вече това е любимият ни семеен филм (дори понякога приятелите ми се майтапят с мен за това). Особено ме радва, когато го гледаме и тя се радва на случващото се м/у Мехмет и Инджи, тя й е любимка, заради което вечерите ни от 20 до 22ч са заети :)
Но нека споделя каква беше нашата история. Забелязах я много преди тя мен и проучвах чрез приятели къде работи, какво учи и т.н. Така разбрах, че и двамата сме студенти в София, но сме от един и същи роден град. И така, една Коледа, когато обикновено всеки е по родните си места, за да прекара празника със семейството си, аз отидох на кафе. Това беше първата ми (и последна) среща с някакво момиче, среща от чат. Така и не помня името или друго за въпросното момиче, но когато си тръгвахме от кафето, аз видях - предполагам се сещате кой - М. Макар и дотогава да не се познавахме, аз не издържах и отидох направо при нея. Тя беше с приятели, само се запознахме (явно и тя ме бе виждала в Студентски град), разменихме телефоните и се уговорихме да се чуем. Отпратих момичето от чата и вече нямах търпение да се чуем с М. Така и стана, излязохме, после отново. Всичко звучи сладникаво дотук, но тя всъщност се държеше дистанцирано, особено когато се прибрахме в София. Отбягваше ме известно време, имахме случайни срещи, когато си мислеше, че я преследвам и дори - че съм едва ли не някакъв луд. Да, луд бях, но по нея и точно затова не спрях да държа на нея и да искам да сме заедно. Минаха няколко години в "преследване" като кучето и котката и ето ни сега - женени, при това 2 години.
Дори ходихме специално в Истанбул за халки. Сигурен съм, че вашата награда би зарадвала много моята любима половинка, затова много ми се иска да направя такава романтична изненада, защото да си призная - не ги правя толкова често или пък достатъчно романтични. Обичам я и бих направил всичко за нея.
*Историите са публикувани със съкращения
