Здравейте, най-после, след дълги размисли и аз се реших да разкажа моята история.

Всичко започна от това, че започнах да се занимавам със спортни танци в родния си град А. Ръководителката на клуба по спортни танци имаше сватба на 7.07.2007 год. Поканиха няколко човека от клуба, между който бях и аз. На сватбата срещнах Него! Момче, по-голямо от мен с почти 12 години, но мил,нежен и страшно привлекателен. Аз знаех за него преди сватбата, но не го бях виждала, знаех, че той има симпатии към мен, защото се познавам с негови приятели, но едва на сватбата го срещнах за първи път. Той се престраши едва към края на вечерта и ме заговори, а след това и танцувахме, в този миг имах чувството, че летя. Но както и да е, вечерта свърши. Известно време не го бях виждала, разпитвах приятелите си за него, и постоянно неговият образ беше в мислите ми. Той ми се обади по случай именния ми ден на 15.08 и ми каза, че на следващия ден ще бъде на събор - бяха ги изпратили служебно. Той работи в Жандармерията в Б., по някаква случайност аз също щях да ходя на същото място и се срещнахме там, като той обеща, че като се установи на мястото, което ще охранява, ще се обади, за да отида при него. Но телефоните бяха изключени заради претоварване на мрежата. Както и да е, бях благодарна, че дори и за малко се видяхме, през останалото време си говорехме по телефона. На 7.09.2007 год. излязохме и той каза това, което очаквах да чуя от много време, че иска да е с мен и искаше да разбере дали и аз искам същото. Аз, разбира се, му казах, че искам да съм с него повече от всичко на света и че не ми е безразличен. Та нали миговете, прекарани с него, бяха непрекъснато в мислите ми! На 23.09.2007 год. той дойде с мен на тренировки по танци и в една от почивките се качи на сцената при мен, хвана ме за ръка и излязохме навън. Тогава се случи – целуна ме,а след това последва и „Обичам те”. Налагаше се да си тръгне, защото имаше ангажименти, но ми каза, че иска всяка една секунда да е с мен. Аз също го желаех.

Уви, винаги се намира някой, който да развали хубавите моменти, този път този някой беше семейството ми. Те бяха против него, защото той е по-голям, но това не ме интересуваше, излизах с него, а на нашите казвах, че излизам с приятелки. Така беше почти 5 месеца, докато най-добрата ми приятелка не разказала на нашите, че аз се виждам с него. Последваха непрестанни кавги и разправии,неговите родители също разбрали за нас и ние започнахме да се караме и накрая спряхме да се виждаме за известно време. На 29.04.2008 год. се видяхме и той ме попита дали искам да отида с него на вилата на приятеля му, за да сме заедно, да се сдобрим, но аз не отидох, предстояха ми кандидат-студентски изпити. На следващия ден приятелката ми ми се обади и ми каза, че са катастрофирали на път за вилата. Аз веднага се развиках вкъщи, че заради тях мога да загубя човека, когото обичам до болка! Обадих се на съпруга на треньорката по танци и той ме закара до дома на моето момче, не се отделих повече от него. Родителите му ме видяха, аз не говорех, през цялото време стоях до него, имах чувството, че не мога да изрека и дума. Казах му, че на следващия ден ще отида с него за смяна на превръзките му, но той каза, че не иска да го виждам в това състояние отново. Както и да е, аз всеки ден, докато уж бях на училище, ходех и тайно го наблюдавах, беше ми достатъчно само да знам, че е добре и да го зърна за миг. От този ден нататък не се отделях от него, говорехме по телефона и се виждахме, макар и доста рядко. На 6.05.2008 година той ми се обади и ме попита дали ще изляза на следващия ден с него и аз естествено приех. Вярвайте ми, през тази нощ не мигнах, бях най-щастливото момиче на света! На другия ден излязохме и той като ме видя, ме прегърна, исках да полетя от щастие! Той каза, че ме обича дори повече отпреди и ме попита дали искам отново да съм с него. Аз естествено приех, нали мечтаех единствено за това!!! Е, събрахме се и оттогава насам не сме се разделяли! Заедно сме по-влюбени от всякога и безкрайно щастливи!!!

*Историите са публикувани със съкращения