Аз се казвам С. от гр.Русе, на 19 години. Всичко започна през 2008 год. Имах много търкания с мама, все се карахме за незначителни неща. Когато забелязах, че положението е аварийно, си събрах багажа, състоящ се от най-необходимите неща, и си тръгнах. Бях все още ученичка и оставаха две седмици до завършването на учебната година. Отидох да живея в една приятелка. Изминаха бавно двете седмици, взех си бележника, пренощувах в приятелката ми и на сутринта си тръгнах. Отправих се към гарата и си купих билет за Ловеч, сигурно се питате защо точно Ловеч, а не някое близко градче до Русе. В Ловеч живеех 2 години, след това живях и в едно село до града, накрая мама реши окончателно да се приберем в родния ни град Русе. Бях против, но нямах избор, бях малолетна. И така. Купих си билет за Ловеч, без да знам при кого ще ида, не се отдавах на мисли, щях да реша какво да правя, когато пристигнех. За мен бе важно да се махна час по-скоро от родния ми град, който ме потискаше.

Пристигнах в Ловеч и заминах за село В. Стоях 5 дни при една жена, с която се познаваме много добре. След това се върнах в Ловеч и пренощувах при сестра ми и приятеля й. На сутринта си тръгнах, не знаех къде ще отида. Отидох в един парк, близо до едно заведение, и седнах на една от пейките. Като че ли чаках някой, а кого - не знам. Седнах и си извадих лексиконите, които ми бяха попълвали приятели. Зачетох. В джоба си имах само два железни лева, които не стигаха за нищо, освен за закуска и бутилка минерална вода. Минаваха непознати лица край мен, всеки замислен и забързан за някъде, беше лято и слънцето жарко изгаряше кожата ми. Отсреща на далечните пейки до едно дърво седнаха група мъже с жълти гащеризони - бяха от пътното. Асфалтираха пътищата. Загледаха ме двама-трима от групичката. Наоколо имаше момченце, което си играеше. По едно време то дойде при мен и каза: "какичко, онзи мъж пита дали искаш кафе?" Усмихнах се и казах: „животът ми е достатъчно горчив, за да пия горчиво кофе”. Момчето ме изгледа някак, като че ли казваше: няма да го запомня. Извадих лист и химикал и написах за кафето. След минути един господин със зелени очи и кестенява коса застана до мен. Седнал с чаша кафе в ръка. Настоя да взема кафето, но отказах. Но той много настояваше. Отпих, за да не го обидя и го изхвърлих в близкото кошче до мен.

Господинът се представи, казва се Н. Запита ме защо красиво момиче като мен стояло само в парка. Не съм много доверчива, но тогава му разказах всичко, как съм избягала от вкъщи, поради проблемите, които не можеха да се решат и нещата, които не исках да простя. Бях отчаяна и може би за това споделих, за да ми стане по-леко. Казах му, че няма къде да отида, а той ми каза, че един негов колега е от Русе и че ще си ходел, можело да ме закара. Отказах категорично. Н. ми даде 5 лева да си купя нещо и накрая ме попита дали искам да живея с него, "да пробваме”, каза той. Казах му, че има един човек, когото обичам, но той каза: "ако не се получи, всеки продължава по пътя си". Отговорът ми беше положителен, каза, че ще мине да ме вземе към 17:00 часа, отивал да работи.

Мислех си, че няма да дойде, но когато дойде, се оказа че и той си мислел, че няма да го чакам. Заведе ме в хотела, където нощува след работа. На другия ден ме заведе у тях, живее в село К. Запозна ме с майка му и баща му, много приятни хора.С Н. разликата в годините ни е 9, така е и при майка му и баща му. Първите два месеца не изпитвах нищо, освен благодарност, че непознат прие в дома си непозната. Той заминаваше на работа в понеделник и се връщаше в петък, аз оставах при родителите му. Постепенно свикнах с тях и ги обикнах като свои родители. С течение на времето осъзнах, че денят понеделник ми става неприятен, защото това е денят, в който заминава на работа. Започнах да се влюбвам, а и той не оставаше по-назад. За пръв път в живота си аз се почувствах обичана и желана. Вече година и един месец сме заедно и сме много щастливи и вярваме, че винаги ще е така. Той е моята опора, кара ме да се чувствам сигурна, защитена, обичана. Това е моята история, започваща от един парк, едно кафе и едно предложение за семеен живот. Знам, че историята ми не прилича на тази от филма "Перла", но реших да я разкажа на някого. Защото такова запознанство като нашето надали има. Запознанство в парка. Благодаря, че го има този конкурс, така поне можем да споделяме историите си.

*Историите са публикувани със съкращения