Както всички останали, желая да споделя моята история, която може би ще разберете, а може би и ще преживеят някои от читателите. Преди година и малко повечко имах сериозна връзка, която за съжаление не продължи дълго. Приключи на 20 юли 2008 г. Просто й се видя краят и чашата преля. В края на връзката ми се запознах с едно момче. Запознанството ни стана в един сайт. Бях се регистрирала там, за да общувам с различни хора, но не и да си определям срещи или нещо такова. Но веднъж, като бях влязла в профила си, за да видя дали има нещо интересно, случайно ми се включи някакво момиче. Тя започна да ми пише и да ми споделя, и предлага разни развлечения. Първо се засмях и продължих да играя по свирката й, въпреки че беше за шоуто и за момента. Но като ми предложи тройка, аз се изсмях и казах: няма да стане, без да видя приятеля ти. Тогава ми каза, че няма снимка в момента на приятеля си, защото била на работа или нещо такова (не помня точно), но пък ми даде skype на приятеля си. И аз най-нахално му се включих и му писах - той ми прати снимки (късо подстриган, почти нула номер). Хареса ми и му предложих дали не би искал нещо между нас да се получи, след като вече знаех, че приятелката му е изневерявала (тя ми сподели с най-голямото си нахалство). Ами може, ми отговори той, но малко по-късно ми съобщава, че се е разделил с нея, тъй като му изневерила на работа (същата вечер ми съобщи той) Учудих се, странно ми беше и тогава разбрах, че тя не ме е излъгала. След това ми стана малко гадно за него. Няколко дена след това се срещнахме. На 16юли 2008 г. той ме чакаше на една спирка, аз не бях от Р. Пътувах от М. Пристигам на спирката, отваря се вратата на автобуса, и гледам насреща ми две гологлави момчета. За миг си помислих: как ще го позная, но си казах, че този, който е срещу мен сигурно е той, и за да не объркам, се усмихнах и тогава разбрах, че не съм сбъркала. Кимна ми, аз се насочих към него и се поздравихме. Неговите първи думи са:
- Здрасти -и -и! -Как си?

Така продължихме да вървим. Тогава той каза: спри за малко, той се върна назад. Тогава видях какво си е приготвил: една прекрасна кърваво-червена роза, предназначена за мен. Той взе розичката и ми я подари, последвана с няколко мили и нежни думи! Попита ме къде искам да пием по нещо. Беше приятно и до ден днешен ни е приятно, когато сме там. Аз бях сложила розичката в една чантичка. Като се настанихме на заведението, аз я извадих, отидох до бара и помолих барманката да ми даде чашка с вода, за да я потопя. Неговите думи бяха: „Каква жена само”, последвани с една прекрасна целувка по моята нежна ръчичка. Тогава говорехме за това кой с какво се занимава. Аз бях последна година в гимназия по туризъм, а той е студент. Но нея вечер бях и на рожден ден и не стояхме дълго заедно. Искаше да ме изпрати, въпреки че знаеше, че имам приятел, знаеше че връзката ми наближаваше края си. Тогава в уличката, която водеше към спирката, той ме прегърна и аз изтръпнах така както никога досега. Изпрати ме с мисълта отново да се видим. По късно, след като приключи старата ми връзка, започнахме да излизаме по-често. Аз малко трудно изживях връзката си и не бях готова за нова, въпреки това той ме изчака и ми дава кураж и надежда. Разбира ме във всяко едно отношение и ме подкрепя. Разликата между нас е 7 години, която може би много ни помогна и на двамата, за да опознаем себе си и да се научим на много неща. Той ми помага в трудните моменти и неловките ситуации.

Малко по-късно родителите ми разбраха за него и трябваше да им споделя за него и за възрастта му. Баща ми като разбра, че имаме такава голяма разлика, се опитва и понякога продължава да се опитва да ни раздели. Въпреки това, аз продължих да излизам и да дружа с него. Усетих, че този път има нещо различно, нещо нереално или по точно нещо, което може би повечето хора са срещали само в представите си за истинска и нежна ЛЮБОВ. Усетих искрените и нежни ласки. Топлината и разгорещените ни сърца, готови за любов и нежност. Изпълването ни от радост във всяка минута, в която сме заедно.

Дойде и балът ми. Беше изключително огромен празник за мене. Беше незабравимо, вкъщи всичките ми приятели и роднини бяха на този ден. На бала ми приятелят ми подари пръстен, като ми каза: мило това не е годежният, това е балният. Балът ми се състоя на 24.05.09г. , а на 29 заминахме на море. Преди това трябваше да отидем на Нос Калиакра (един наш приятел предлага на приятелката си), и аз знам, че ще й правим изненада, камерите сме взели и всичко, както трябва да бъде. Но какво става, и аз в играта! Общият ни приятел казва: Я да ви снимаме и вас. Тогава той ме целуна и усетих как се мъчи да извади пръстен от джоба си. Предложи ми брак! Не повярвах, но казах ДА! Като се прибрахме от морето, отидохме в нас да кажем на родителите ми за новината и още една, която не всеки получава (покана за зелена карта).

Но какво стана, баща ми каза, че няма да ме даде.Датата ни беше определена за 2 юни, но заради него не го направихме. Бяхме я определили толкова рано, защото аз се качвах на кораб и за да може мъжът ми да е с мен, ако го одобрят за зелена карта. Искахме да го направим преди да се кача, тъй като щях да съм 1 месец по вода.

Сега сме заедно и сме женени. На 17 юли сключихме брак тайно от баща ми. Любовта ни е по силна от всякога и искрена! Въпреки това майка ми и брат ми знаят и ме подкрепят, това е най-важното – хората, които ме обичат, да са с мен! И знаете ли какво? Разбрах, че приятелят ми сам ме е намерил, а не онова момиче, което си мислех, че ми е дало skype на мъжа ми сега! Умрях да се смея как ме е излъгал. През цялото време е бил той, сам си е дал skype si :) Сега съм щастлива и съм студентка, за сметка на ония груби думи и унижение от страна на баща ми! Бъдете щастливи и Вие. Обичайте се и правете това, което Ви кара да се чувствате добре и което си заслужава истински! Борете се до край, не се отказвайте - това сме ние козирозите!

С уважение: П.

*Историите са публикувани със съкращения