Реклама
Казваме се М. и Д., заедно сме от 2 години. Разликата във възрастта ни е 6 години. Смеем да твърдим, че се влюбихме от пръв поглед. От начало нещата между нас вървяха много гладко и се разбирахме чудесно до момента, в който не се намесиха трети лица между нас. Става въпрос за това, че много хора говореха за нас, че ние сме нямали бъдеще, че само си губим времето и какво ли още не. В мястото за проблеми се намесиха вече и родителите ми, чувайки много неща за М., че бил наркоман и какъв ли още не. Родителите ми буквално ми забраняваха да се срещам с него. Но това не беше единственият проблем, проблемът за родителите ми е, че ние изповядваме различна религия. Това пробуди още повече "ревността" у родителите ми. Изпречваха ни се много, майка ми непрекъснато заплашваше М. с полиция, ако не спре да се занимава с мен, но това не можа да ни раздели окончателно. Много пъти си казвахме, че няма смисъл да продължаваме тази агония, но просто до ден днешен ние не можем да се спрем. Разделяме се и се събираме, просто защото не можем един без друг. И така вече 2 години, ние бягаме от хората, които са против нашата връзка. Непрекъснато се караме за тези неща и си причиняваме огромна болка и двамата. Когато последния път си казахме „край”, си мислехме, че това наистина е краят, но... не беше така. Искахме да се виждаме само като приятели, но как да бъдеш просто приятел с човека, когото обичаш? И така, една вечер излязохме като приятели, но не свършихме като приятели, защото ни боли и не можем един без друг. Единствената подкрепа, която ни се оказва, е от 1 приятел на М., който е страхотен човек за нас. Накратко това е нашата история, въпреки че е много дълга, сега споделяме само това. И така си живеем ние, с много болка, сълзи и безкрайно много любов.
Казвам се Д. М. от гр. С. Надявам се, че историята ни поне до някаква степен Ви е впечатлила. За сега е това от нас. Желаем успехи на целия екип.
*Историите са публикувани със съкращения