Да си различен, е привилегия голяма!

Имам счетоводна къща и участвам в благотворителни кампании в помощ на хората с проблеми от аутистичния спектър. Включвам се като доброволец в инициативи, свързани с повишаване на информираността на обществото за състоянието аутизъм и в комуникационни кампании.

От години другарувам с майка на аутист. Това ми помогна да осъзная, че различността на детето й, както и приемането на факта, че това е завинаги, я е накарало да промени мечтите си, начина си на живот, приоритетите си – всичко. Изминала е дълъг труден път в борба за неговото, а значи и нейното щастие. В началото била сама, но намерила истински приятели, които ги подкрепят в постигането на неща, които за повечето хора са незабележими нормални „битовизми”.

Да намериш адекватна подкрепа и приемане във време на отчуждение, закърняла ценностна система, апатия към болката на другите, е като дар свише. Синът й донякъде се „вписа” в обществото – сега следва „право” в НБУ /с академична стипендия/, но няма приятели и не се знае дали някога ще може да работи. Той си е самодостатъчен, не осъзнава необходимостта от близък човек до себе си, „моята мама ще се погрижи за всичко”. Но на нас не ни дава мира мисълта как ще живее той, когато остане сам. Всички родители, имащи деца с увреждания си задават същия въпрос. Затова:

През 2010 година успяхме неформално да обединим родители и приятели, воюващи за правото на щастие на своите „различни” деца. Стремим се да накараме държавата да поеме своите ангажименти към тях, а през това време не спираме да разказваме на хората, че всеки човек е уникален, и че всеки има право на щастие.

Съпричастността, толерантността, емпатията не се случват със закони, а покълват и прорастват в сърцата и душите на хората. Затова всичко, което правим, е насочено към развиване на добротворчество, доброволчество, благотворителност, особено у децата.

Всички разкази, които прочетох, обмисляйки дали да се включа с моята история, ми въздействаха именно със своето добротворство и посланията „Да зарадвам другите, да ги направя по-добри, да има повече красота, да помогнем...”. Всяка една добрина е частичка от големия пъзел на човечността и човешкото достойнство.

Кои сме ние? Родители, приятели, съмишленици – на всички тях искам да благодаря за постоянството и вложените любов, време, труд. Благодаря на Милена, Бянка, Поли, Ани, Светла, Вася, Валя, Миро, Катето и Кольо, Мирена, Гери, на специалистите Анет, Ани М, Ани А., Марта и Панайотис, Мила и Вальо, Илия и Валя, Лъчезар, Светла, Маргарита С., Маргарита М., Жужа, Снежи, Мария и Иво и тяхното конче Изидор, на ресурсния учител Цецо от Русе, Маги от Горна Оряховица, Весела, Ралица, г-жа Чанева, Снежанка от Габрово, Анелия и Дафина от Луковит, децата от цялата страна, включващи се в инициативите ни, на Калин Каменов, на децата от СК „Ипон”, на сенсей Виктор Свиленов, на доброволците от младежкия червен кръст, и на Мария, и на Митко, и да не забравя тринадесетгодишния Давид Мавродиев /по неговата творба е нашата информационно- комуникационна кампания „Да си различен, е привилегия голяма” и...прекрасно е, че не бих могъл да изброя всички!

Като екип, ние, родителите на деца с увреждания и техните приятели, имаме ясно осъзнато социално достойнство и потенциал за взаимополезно правене на добрини за общността и същевременно за обществото.

Не искаме на никого да му „дойде до главата”, за да бъдат разбрани проблемите на тази общност, не искаме хората да се кръстят /„да не дава Господ”/ като ги видят и... ето какво правим през последните четири години:

От 2010 г. до сега правим непрекъснати обучения на родители, учители и специалисти за състоянието аутизъм и стратегии за справяне със ситуации, като всичко се случва на доброволни начала и никой от обучителите не е получавал нищо друго, освен нашите благодарности. Представяме алтернативни терапии. В България ние, родителите и техните приятели, сами решаваме какви да бъдат провежданите терапии на нуждаещите се деца какви да са начините за намиране на финансови средства :D

2011 г. – инициирахме в България кампанията „Light It up Blue” чрез ФБ - над 500 човека научиха за състоянието аутизъм, запалиха сини светлини в домовете си, облякоха сини дрехи – станаха наши приятели. Направихме едномесечна изложба от творби на деца от аутистичния спектър в Националната художествена галерия, чрез изразните средства на изящното и приложно изкуство показахме уникалния свят на аутистичните личности.

2012 г. – изложба от керамични творби и рисунки на деца, имащи аутизъм и техни приятели връстници в Галерията за чуждестранно изкуство, инициирахме националния конкурс „Аз познавам аутист”.

2013 г. – издадохме и представихме на 2 април – Световен ден за повишаване на информираността на обществото за аутизма (и Международен ден на детската книга) първа по своята същност книга /1000 бройки/ с над 80 творби на децата участници в националния конкурс „Познавам аутист”, в книжарница Хеликон”, подарихме я на много училищни библиотеки, политици, институции и „просто хора” :D

И това е единственото финансиране което сме получавали, от един единствен благотворител.

На 1 юни 2013 г. стартирахме информационно- комуникационната кампания „Да си различен, е привилегия голяма” с изложба- базар в СБХ от творби на деца и младежи от школата по керамика „При извора”, от Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър, от ДЦ „Свети Мина”, от МЦ „Деца с проблеми в развитието”, от Асоциация „И нас ни има”, от деца и младежи със синдром на Даун, деца, страдащи от редки болести, от арт работилници, читалища, училища от други градове, с участието на доброволци от БМЧК и много деца и младежи. Набраните средства бяха дарени на фондация „Дечица”, работеща с деца лишени от родителски грижи.

По повод Деня на толерантността, Международния ден на хората с увреждания и Международния ден за правата на човека, доразвихме кампанията със стартиране на конкурса „Аз помагам на човек с аутизъм”.

2014 г. - Отбелязахме Световния ден за повишаване информираността на обществото за аутизма 2 април – в 23 СОУ „Ф.Ж. Кюри” прочетохме разкази на деца от 2,3,4 клас, разказващи чистосърдечно как приемат „различните” деца.

Децата от 23 училище, деца състезатели по шотокан карате-до и художествена гимнастика, деца и младежи доброволци от младежкия червен кръст общуваха с деца от аутистичния спектър, с деца и младежи, имащи детска церебрална парализа, синдром на Даун и други различия. Те играха и се забавляваха, общувайки посредством универсалния език на изкуството и спорта. Със съдействието на ездови клуб „Еклипс” осигурихме присъствието на коня Изидор и възможността всички да се повозят и убедят в ползата от хиппотерапията.

Ако имаме средства, ще отпечатаме второ издание на нашата книга, включвайки разказите на тема „Аз помагам на човек с аутизъм”. Бихме искали да я пода рим на всички училища в страната /около 2400 на брой/.

Направихме си клуб „Природата и ние” където провеждаме съботно- неделни тематични групови игрови и образователни занимания, подходящи за сезона (градинарство, овощарство, готварство, „уъркшоп” техники, включващи приложни изкуства, печатарство, иновации) в групи по интереси с родители, братя, сестри, приятели, занимания с монтесори техники в специално обособено помещение, празнуваме рождени, именни дни, официални празници.

Чрез взаимопомощ повишаваме мотивацията си за преодоляване на психологически проблеми в процеса на адаптиране към обичайната среда - самички си правим социална рехабилитация :D Сигурно си личи от снимките, че и ние умеем да се забавляваме и да бъдем щастливи. Мечтаем да може да си построим миниатюрна оранжерия в която да се приютяваме и трудим, когато вали.

На една от снимките ще видите купчини тухли до детска площадка. Тя се намира пред Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър. Една част от нея е оградена с винили на които има красиви рисунки на аутистични личности. Ако спечеля наградата, с помощта на още 5 винила ще заградим останалото пространство, с доброволчески труд ще разчистим площадката, ще сложим баскетболен кош и там ще си играят нашите деца с деца и младежи доброволци /в норма/. Много от децата, имащи аутизъм искат да имат приятели, но не знаят как да общуват – нужно е да разчупим стереотипа мама, вкъщи, евентуално училище.

Вижте нашите тениски. Ако получа тази награда, ще закупя консумативи за отпечатване на тениски, значки, шапки и чаши, защото имаме нужната техника за печат и нашите младежи ще се научат на техниката на отпечатване. Ще изработват тези артикули за различни поводи. Ще си набавим материали за изработване на сувенири с всякакви техники от приложните изкуства, които ще предлагаме на фирми, развиващи социална отговорност. По този начин ще им осигурим трудотерапия на 40 деца, а защо не и постоянна работа за 20 младежи?

В този ред на мисли искам да споделя и моята голяма мечта – да създадем Дневен център за „различни” младежи над 18 години, в който те да прекарват ползотворно и щастливо времето си, докато родителите им упражняват правото (и задължението) си на труд.

Защо да гласувате за мен:

• Ще направим баскетболна площадка, на която ще играят и общуват деца от аутистичния спектър и младежи - приятели на хора, живеещи с аутизма.
• Ще създадем трудова терапия за хора с проблеми от аутистичния спектър, която ще се самоиздържа.
• Ще отпечатаме книга „Аз помагам на човек с аутизъм” с разкази на деца и ще я подарим на всички училища в страната.
• Ще работя компетентно и всеотдайно за създаването и функционирането на дневен център за „пораснали различни” хора и така ще осъществя мечтата си.

Желая успех на всяка социална кауза и на инициаторите на "Звездите на МЕТРО 2014".

Ще завърша с една мисъл на Буда: ”Щастието идва, когато думите ти и делата ти са от полза и за хората”.

Влез в Звездите на МЕТРО и гласувай за тази история