Лещен е малко, красиво селце, закътано в диплите на Западните Родопи

Повече за това красиво българско село вижте във видеото!

Лещен е малко, красиво селце, закътано в диплите на Западните Родопи

Реклама

Лещен е малко красиво селце, скътано в диплите на Западните Родопи. Древна е историята на Лещен.

Свидетелство за това са множество фрагменти, части от оръдия и знаци, оставени по каменни плочи, открити при археологически разкопки. Намерени са находки от надгробна могила от късния период на желязната епоха и тракийско светилище от I хил. пр. Хр. в местността Козия камък. Наблизо се намира изпълненият с вековни букови гори резерват „Тъмната гора”, красивият каньон на река Канина, скалните образувания наречени „Черната скала”, известни още като тракийските съкровища.

Първите писани сведения за село с име Лещен са от 1671 година във връзка със закупени зърнени продукти от района. По време на османското робство тук е нямало администрация, което до голяма степен позволило на населението да живее по-спокойно и да се развива с надежда към бъдещето. В този период идват заселници, които са привлечени от река Канина. Това са били семейства на занаятчии: дърводелци, дюлгери, ковачи, които започват да обработват земята и така Лещен бързо се превръща във водещ икономически и културен център в региона.

Днес постоянни жители на селото са само осем човека. Но двеста годишните къщи и малките уютни калдаръмени улички все още пазят миналото и културното наследство на селото. Къщите са предимно от епохата на Възраждането в периода 18–19 век. Повечето са двуетажни, изградени от дърво и камък, което е доказателство за намесата и влиянието на ковачевската архитектура. Сега повечето къщи са реставрирани и превърнати в къщи за гости.

Църквата Света Параскева е един от символите на Лещен. Тя е сърцето и душата на селото. Построена е през 1833 година и по цялостната си архитектура е типичен пример за неврокопската възрожденска архитектура. В църквата има запазени стенописи и иконостас, които са оценени от специалистите като произведения с висока художествена стойност. Църквата е била опожарена и отново напълно възстановена през 2014 година със средства на доброволци.

В Лещен все още съществуват някои от забравените и изгубени вече за България занаяти.

В миналото всекидневните нужди са обославяли развитието на кошничарството. Основните кошничарски изделия са били свързани със селското стопанство. Затова до средата на ХХ век във всяко българско семейство е имало поне няколко плетени съдове.

Основните кошничарски изделия са плетените кошове за плява, брашно, грозде и въглища. Тези кошове са с правилна цилиндрична форма и имат почти плоско дъно. Плетат се саморъчно от стопанина на дома или от пастирите. Кошничарят предварително забива пръчките в земята в линия. По този начин определя външната форма на коша. Забитите пръчки се изплитат напреки с други, след което се прегъват и образуват дъното. Освен тези плетени съдове за работа има и такива, които се използват в домашния бит - различни видове кошници и панери. Тяхното разнообразие се дължи предимно на формите и размерите на основните обръчи в конструкцията им.

При производството на кошове и кошници занаятчиите кошничари използват дялани и цепени дъсчици. Единственият инструмент, който използват за тази цел е тъй наречената косица.

До преди 15-20 години този занаят все още се практикуваше на различни места в България. Днес този занаят е почти напълно изчезнал.

Производството и реденето на тикли също е след изчезващите занаяти. Тиклата е каменна плоча, която всички сме виждали по покривите на старите къщи по селата. Истински майсторлък е да избереш правилните камъни - трябва да се внимава много да нямат пукнатини и да са еднородни като материал, за да се намали рискa от спукване и чупене. За реденето на тиклите на покрива също се иска специален майсторлък. На пръв поглед изглежда просто, но всъщност е много специфична работа, за която се искат знания и опит, за да не ви протече покривът. Много малко са вече истинските майстори на тикли – един от тях все още пази традицията на кошничарството в Лещен.

Все още се помнят и пазят и някои традиционни рецепти от района на Лещен.