Малоазийците от Свирачи

Реклама

Жителите на ивайловградското село Свирачи не знаят кога и как е създадено селото. В миналото името на селото е било Зорназан и Зорлузан. Според легендата първото идва от трудното обработване на земята, а второто Зорлузан, от това, че в селото имало много свирачи на зурли. До Балканската война селото е населено предимно с турци и гърци. След войната е подписана спогодба между България и Турция и е направена размяна на малцинства.

 

Гръцкото и турското население напускат селото и на тяхно място се заселват български бежанци от селата Коджапънар и Боахешир в Мала Азия. Затова Свирачи се нарича селото на малоазийските българи. Първите години от живота на преселилите се жители на Свирачи са свързани с преодоляването на много трудности. Налага се да свикнат с новите условия на живот, много семейства са разделени, не достигат средства за препитание.

Благодарение на трудолюбието си, новите жители построяват училище до четвърто отделение, а по-късно построяват ново голямо училище. С министерска заповед през 1934 година селото е преименувано от Зорназан в Свирачи.