Обредния хляб се нарича просфора – тоест приношение. А просфорните печати са много интересен елемент от богатото ни културно наследство – с тях се освещава коледния хляб и така му се придава статут на празничен обреден хляб, който може да се ползва в тайнството на празника. В миналото просфорните печати са се изработвали от монаси или хора, които са наясно с църковната символика. По-късно се появяват и домашни просфорни печати, с които се попдечатват обредни и празнични хлябове, приготвяни вкъщи.
Просфорните печати обикновено са с кръгла форма и най-често изображенията в тях са разделени в няколко полета, очертаващи кръст. В централната част се поставя най-важният символ, така нареченият Агнец-Божият син. Изписани са буквите ИС ХС, а под тях НИ КА. Знаците са на гръцки и означават Исус Христос Побеждава. Освен това има полета, символизиращи света Богородица и ангелските чинове.
Националният етнографски музей притежава впечатляваща колекция от просфорни печати. Малко музеи могат да се похвалят с притежание дори само на няколко подобни образци, а тук те са няколко десетки. Част от тях са пристигнали по нашите земи от Света гора и са показателни за влиянието на атонските манастири по българските земи. Те идват до домовете и църкви като дарове от поклонници, посетили Атон, или са закупувани от монаси, обикалящи християнските земи, за да събират помощи за манастирите си.
