В южния край на Бургас се намира Атанасовското езеро. Това е забележителна крайморска зона от световно значение. Орнитолозите откиват тук около 320 вида птици, 14 от тях застрашени от изчезване в световен мащаб. Появяват се и видове, които никога преди това не са срещани в България, защото езерото се намира на главния миграционен път на птиците Виа Понтика. В Атанасовското езеро обитава и най-дребният бозайник в света – етруската замаровка, която тежи само 2 грама.

Езерото е свързано с Черно море чрез няколко естествени канала и затова е солено. Тук се добива сол още от 1906 година и днес производството на сол продължава да се извършва по традиционния начин, за да се запази естествената среда на резервата. Добивът не само не пречи на птиците, а дори обратното - установено е, че колкото повече сол се добива, толкова повече са птиците, които идват тук. Няма друго подобно място, което е в рамките на голям град, но в същото време е абсолютно дива територия. Може да се каже, че в Атанасовското езеро човекът и природата живеят в пълна симбиоза.

За радост, в България вече има доста хора, които се опитват да живеят, да работят, да създават и да строят според принципите на природата. Сега ще поговорим за пермакултурата.

Пермакултура означава буквално „вечно земеделие“. Или понякога наричано като вечноделие. Това е приложна наука за оформяне на земеделски системи, максимално близки до естествените. В тези системи елементите се разглеждат заедно в тяхното взаимодействие, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. Както е всъщност в природата. Перма културата защитава идеята, че едно общество, може да съществува неограничено, само ако се съобразява и живее в пълна симбиоза с природата и не я унищожава.

Гледайте
цели епизоди на