Петя Дикова: Животът е много по-красив, когато е споделен
Водещата на неделното издание на предаването „Тази събота и неделя“ Петя Дикова споделя интересни подробности за пътя си в телевизията и за живота зад малкия екран в увлекателно интервю на Иво Ангелов
Реклама
Водещата на неделното издание на предаването „Тази събота и неделя“ Петя Дикова споделя интересни подробности за пътя си в телевизията и за живота зад малкия екран в увлекателно интервю на Иво Ангелов.
Г-жо Дикова, "вкусна" ли ви е телевизията?
Моля, преди да ви отговоря, да ми позволите да ви благодаря за поканата! След детската публика достолепните дами и господа с посребрели коси са втората ми любима аудитория и съм поласкана, че бих могла да съм интересна на вашите уважаеми читатели.
А на въпроса ви - вероятно отстрани работата в телевизия може да изглежда "апетитно", но има много от нея (като при всяка друга професия), което остава скрито.
Именно вършейки "невидимата" си работа, се вижда кой колко е добър. Публичната изява е само опаковката, но съдържанието е онова, което търси зрителят. И ако се окаже, че само на теб ти е "вкусно" да го правиш, но не и на него да те гледа, дните ти са преброени. Трябва да е взаимно.
Моето стъпало беше още като дете, когато Лили Вучкова, Любен Кънчев и Богдан Томов организираха кастинг в БНТ, бях на 14. Те ме научиха на най-важния урок - телевизията трябва и да възпитава.
В ежедневието си често се състезаваме с часовника. Вие ходили ли сте на работа, очаквайки спокойствие?
Да. Ние имаме и спокойни дни. И не би следвало да е изненада, ако екипът е добър, а колегите освен безупречни професионалисти са и веселяци, които обичат хумора и музиката, не е трудно.
Е, има и дни, в които се състезаваш с часовника, с конкуренцията, със света. Когато приключиш такъв ден успешно, той също носи удовлетворение и особен заряд. Но ако търсех само монотонно спокойствие, може би бих избрала бюро, различно от моето в нюзрума на bTV.
Не мога да си позволя да забравя за сериозността на професията. И то не само като опитен журналист, а и като майка. Всеки път по време на обсъждането на темите, поднасянето на всеки разговор, задаването на всеки въпрос пред очите ми са двете ми деца. Представям си ги как минават покрай включен телевизор и отговорността на професията от голяма става огромна. Това е най-голямата трудност при поднасянето на социалната рубрика в 10:30 часа в неделя, която въведохме наскоро. Когато си в монтажната, за да подготвите с колега материал за домашното насилие, хем от уважение към събеседника не можеш да промениш, орежеш, омекотиш историята му, хем си представяш, че пред телевизорите може да има и деца и не трябва и за секунда да позволяваш репортажът да прекрачи границата.
Интересува ме да работя достойно по смислени теми и да уча децата да режат с ножичка, без да се порязват.
Учили сте и сте работили в чужбина. Наистина ли изпитахте необходимост от тази стъпка?
Да, справих се със собствените ми неувереност и несигурност. Там за никого не бях "дъщерята на". Състезаването в анонимна среда ми помогна да се върна с високо вдигната глава тук, където винаги съм искала да живея.
Вие сте отразявали на живо церемонията по връчването на "Оскар"-ите (2017 г.), сватбата на Хари и Меган и две от ражданията на Кейт Мидълтън. Били сте в домовете и студиата на Монсерат Кабайе, Андреа Бочели, Ерос Рамацоти, Хулио Иглесиас, Андре Рийо. Именно от вас Мел Гибсън научи интересни факти за историята на Шотландия, Лейди Гага за България, а Том Джоунс дори цитира ваш въпрос на концерта си. Имате ли интервю, което ви е било удоволствие да направите, но пък се е случило трудно?
Би било невъзпитано от моя страна, ако се прехласна да разказвам любопитни задкулисни истории с тези изключителни събеседници, вместо да призная, че дължа огромна благодарност за невероятните шансове през годините - на ръководствата на bTV, на промоутъри, на колегите ми оператори и монтажисти. Всяко от тези признания ме караше да съм още по-усърдна, да чета повече и повече, да се трудя и да ставам по-добра и по-добра, за да заслужа следващия си удар.
Какви баба и дядо са Аня Пенчева и Сашо Диков?
Отлични. Особено тати, който помага повече, никога не съм си и представяла, че може да е толкова добър и търпелив с децата.
Прибирате се, а делничният ви ден е бил уморителен. Преди да влезете, какво ще оставите пред входа на дома ви?
Чуждото мнение. Конкуренцията. Цинизмите.
Цялото интервю прочетете в новия брой на в. Пенсионери.
