Най-известната забележителност в района на Тетевен е Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“. Според недоказани данни той е основан в началото на 13-ти век. Фреските на старата църква според Никола Михайлов, проучвал манастира през 1905 година, са от епохата на Боянската църква. Преданието разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георгий Глож, който дошъл в България, гонен от татарите и цар Иван Асен II му предложил тук земя. Според друг вариант на преданието князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и в знак на благодарност получил тази земя. На нея, на днешното място, през 1223 г. основал селище и то било наричано Гложене. Високо на една скала построил и манастир, приличащ на непристъпен средновековен замък крепост – Гложенския манастир. Според легендата князът започнал да строи манастира долу в ниското, но иконата на свети Георги, която носели от родината си, изчезнала и се появила горе на скалите, приели това като знак и го построили там.

За историята на манастира през времето на османското нашествие и след падането на Второто българско царство няма много сведения. Поради непристъпното му разположение и поради липсата на стратегическо значение, сградата и църквата не са били разрушени, нито дори кулата. В старинен ръкопис пише, че манастирските имоти били отнети и манастирът изпаднал в голяма нищета. Допуска се, че са останали само няколко монаси, препитаващи са от подаяния, да го поддържат през 16-ти и 17-ти век.

След това настъпва подем. Чрез дарения манастирът отново се сдобива със земи, монасите се увеличават и манастирът става духовно средище за околните каази – златишката, ловчанската и дори плевенската, притегателен център за богомолците, недоволни от гръцкото духовенство и желаещи словото на български език.

В края на 18-ти и началото на 19-ти век манастирът има широки връзки из цяла България, Румъния и Русия, както личи от неговите кондики. Запазени са два стари печата от тези времена, в които се нарича киевски манастир. Знае се, че е притежавал много ръкописни и старопечатни книги. Манастирът открива редица килийни училища. Предполага се, че училището в самия манастир е съществувало още от основаването му и е продължило да подготвя послушници за монаси, свещеници и учители, за учебници са използвали църковни книги. Когато през 1856 или 1857 г. пожар унищожава голяма част от килиите, манастирът прави дълг, които бързо бива изплатен чрез доброволните, охотно давани помощи от населението на ловчанската и златишката кааза.

Владиците и монасите от Гложенския манастир са поборници за независима българска църква. По време на националноосвободителните борби манастирът е една от най-сигурните бази на Васил Левски. Широките връзки на хаджи Евтимий, негов близък приятел, из района и сведенията му за надеждните хора спомагат за основаването на комитети по селата. В този район се създава и първият революционен окръг. В манастира е запазено скривалището на Васил Левски – под килията му е имало подземен тунел, прокопан още при изграждането на манастира. След Освобождението тук е заточен Васил Друмев - митрополит Климент Търновски. Сега в манастира има малък музей за него.

При разчистването след земетресение, в самата църква на манастира, под нейния под, се открива гроб, вдълбан в скалата. В ковчег от масивни дъбови дъски е намерен скелет на много висок и едър човек. Сребърните копчета на връхната дреха са позлатени. Предполага се, че там е бил погребан или основателят ѝ княз Глож, или друго видно лице.

Част от иконостаса и някои от иконите са от старата църква, а други от най-ново време. В един малък иконостас вляво се съхранява иконата на свети Георги Победоносец, изработена от чемширово дърво. От нея се вижда само главата, останалата част е в сребърен обков от 18-ти век, направен с дарения от тетевенци. Според преданието е донасена от княз Глож през 13-ти век.

Не случайно манастирът е построен на такова стратегическо място. От тук можеш да наблюдаваш цялата долина на река Вит, а същевременно е трудно да забележиш манастира от долу. Това изиграва важна роля за съхраняването на тази величествена сграда и до днес.

Мястото е вълшебно, гледката е главозамайваща, а манастирската боб чорба, която предлагат тук е несравнима с никоя друга.