Регион Ловеч
Вижте повече във видеото
05 Ноември 2022
Реклама
Долината на река Осъм е обитавана от праисторически времена. Първите заселници са били в Деветашката пещера и неолитните селища в района. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV–III в. пр. Хр. тук живеят траките. За това свидетелстват тракийските погребения около селата Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част на Ловеч.
След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. на римска пътна карта мястото е отбелязано като пътна станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно тук се изгражда римска попътна станция, наречена Президиум. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус–Сторгозия–Тримонциум и Сердика–Одесос.
На хълма „Хисар“ са открити останки от късноантична църква. Намерените материали на хълма свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.
Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век градът се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.
